Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. С. Н. от [населено място], Плевенска област, подадена от адвокат И. Д. К., против решение № 58 от 17.02.2017 г., постановено по адм. д. № 17/2016 г. от Административен съд –Плевен. С него е отхвърлена жалбата на касатора в настоящото производство против уведомително писмо на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което е отказано финансово подпомагане по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи“ за кампания 2014 г.

В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение като се релевират и трите основания за касационна отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения касаторът моли, съдебното решение да се отмени а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

От ответната страна по касация заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е постъпил писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител юрисконсулта Л. Х., в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него са изложени възражения по всички доводи направени в касационната жалба. По изложените съображения ответната страна по касация моли, съдебното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът е установил правилно фактите по спора, въз основа на които е извел правилни и законосъобразни правни изводи. Приложените писмени доказателства относно извършените проверки на място, чрез които е установена площта, отговаряща на условията за подпомагане, не са били оборени, поради което изводите на съда за законосъобразност на обжалваното уведомително...