Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по касационна жалба на община Б.д, представлявана от кмета А. К., против решение № 5694 от 12.10.2017 г., постановено по адм. дело № 4411/2017 г. по описа на Административен съд – София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу Решение № ФК-2017-54/12.04.2017 г. на директора на Дирекция "Добро управление" в администрацията на Министерски съвет и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" (УО на ОПДУ) за определяне на финансови корекции на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73, ал. 1, вр. чл. 72, ал. 1 и ал. 3 ЗУСЕСИФ.

С касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора финансовата корекция е неправомерно наложена, т. к. не е изпълнен състава на нарушението по т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (МОФК/Методологията, отм. ДВ, бр. 27/31.03.2017 г.). Счита, че разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП) е неприложима при провеждане на поръчки на стойност по чл. 20, ал. 3 ЗОП, които попадат в изключенията на закона и за които законодателят е предвидил по–облекчен ред – този по чл. 187 – 189 ЗОП и чл. 97 от Правилник за прилагане на ЗОП (ППЗОП). Сочи, че разпоредбата на чл. 47, ал. 3 и ал. 4 ППЗОП не регламентира изискване за представяне на Единен европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП) по отношение на поръчките на стойност по чл. 20, ал. 3 ЗОП. По изложените доводи в касационната жалба, поддържани и в о. с.з., моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на акта за налагане на финансови корекции по отношение на община Б.д. Претендира разноски.

Ответникът – Ръководителят на УО на ОПДУ, чрез юрк. Ц., в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на подадената касационна жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за частично основателна, по следните съображения:

С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на община Б.д срещу Решение № ФК-2017-54/12.04.2017 г. на Ръководителя на УО на ОПДУ за определяне на финансови корекции по отношение на община Б.д на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73, ал. 1, вр. чл. 72, ал. 1 и ал. 3 ЗУСЕСИФ, както следва:

10 % върху изразходваните средства – разходи по Договор № 98-00-228/5.08.2016-202352917 с изпълнител [фирма], сключен след проведена обществена поръчка с предмет: "Доставка на хигиенни материали за нуждите на общинска администрация – Благоевград", финансирани по ОПДУ, и

10 % върху изразходваните средства – разходи по Договор № 98-00-225/22.07.2016-121798467 с изпълнител [фирма], сключен след проведена обществена поръчка с предмет: "Доставка на канцеларски материали и офис консумативи за нуждите на общинска администрация – Благоевград", финансирани по ОПДУ.

За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че община Б.д е бенефициер по Договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФ) № BG05SFOP001-4.001-003-C01 с наименование "Функциониране на Областен информационен център в община Б.д" за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПДУ. В рамките на проекта са проведени обществени поръчки по реда на глава ХХVІ "Събиране на оферти с обява" от ЗОП с предмет "Доставка на хигиенни материали за нуждите на общинска администрация - Благоевград" и обществена поръчка с предмет "Доставка на канцеларски материали и офис консумативи за нуждите на общинска администрация – Благоевград", при което са сключени договори с изпълнителите [фирма] и [фирма] (Договор № 98-00-228/5.08.2016-202352917 и Договор № 98-00-225/22.07.2016-121798467). От страна на УО на ОПДУ е извършена проверка на проведените обществени поръчки, при която е установено, че и в двете процедури възложителят е заложил изискване списъкът на доставките, които са идентични или сходни с предмета и обема на обществената поръчка, да е придружен с доказателство за извършената доставка (удостоверения от възложителя или посочване на публичен регистър, в който е публикувана информация, доказваща изпълнението на договорите за доставка). Прието е, че така заложеното изискване не е съобразено с чл. 67, ал. 1 ЗОП, според който при подаване на офертата участниците декларират съответствие с критериите за подбор, а документите, с които се доказва изпълнение на критериите за подбор се представят в случаите по чл. 67, ал. 5 и ал. 6 ЗОП. С акта нарушенията са отнесени към т. 9 (неправомерни или дискриминационни критерии за подбор и/или показатели за оценка) от Приложение към чл. 6, ал. 1 Методологията, обосноваващо налагане на финансова корекция в размер на 10 % от стойността на разходите по договорите.

Въз основа на установената фактическа обстановка АССГ е формирал решаващ извод за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт, считайки същият за издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕСИФ и чл. 13 Методологията. Намерил е за доказани констатираните в акта нарушения на чл. 67, ал. 6 ЗОП при провеждане на горепосочените процедури за обществени поръчки, които са в разрез с принципите на равнопоставеност и на недискриминация. АССГ е съобразил от една страна, че възложителят е третирал еднакво всички участници, но от друга, е отчел същественото значение на възможността за участие на най-широк кръг кандидати, защото само така се гарантира постигането на икономически най-изгодната оферта. Съдът е отхвърлил възраженията на жалбоподателя за неприложимост на изискването на чл. 67, ал. 6 ЗОП към процедурите по Глава ХХVІ ЗОП, аргументирайки се с препращащата норма на чл. 195 ЗОП.Ол е извод, че в случая са налице трите елемента от обективна страна на понятието "нередност", поради което законосъобразно на община Б.д е наложена финансова корекция по т. 9 от приложението към чл. 6, ал. 1 Методологията отм. в размер на 10 % от разходите по сключените договори, при отчитане на вида на нарушението и липсата на пряка вреда за общностния бюджет. Съдът е приел също, че правилно е приложена формулата на чл. 9, ал. 3 МОФК отм. , като са взети предвид и броя на нарушенията, а също така и сумата на разходите по съответните договори с посочените изпълнители.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

По делото не е спорно, че процесното решение на УО на ОПДУ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Спорът е за приложението на материалния закон.

Както се посочи, от доказателствата по делото е безспорно, че община Б.д е сключила договор за безвъзмездна финансова помощ по ОПДУ 2014 – 2020 г. Релевантният акт на Европейския съюз, който урежда общоприложимите правила за Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014 – 2010 г. е Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламенти на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013). Следователно, съдът правилно се е позовал на чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013 г., за да определи фактическия състав на понятието "нередност". Съгласно чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013, за да е налице нередност е необходимо да е налице: а) действие или бездействие на икономически оператор, б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

По делото не е спорно, че община Б.д има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2, т. 37 Регламент № 1303/2013 г., защото участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, общината е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Спорен е въпросът относно втория и третия елемент на фактическия състав на констатираните нередности, за които са наложени финансови корекции на община Б.д.

В случая, видно от представените по делото обяви и документация за участие, прогнозната стойност на поръчката за доставка на хигиенни материали е 64 190.33 лева без ДДС, а тази за доставка на канцеларски материали и офис консумативи е 64 479.16 без ДДС, което обуславя прилагане на реда за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП. Безспорно е също така, че община Б.д в качеството на възложител има право да изисква представяне на документи, удостоверяващи липсата на основания за отстраняване от процедурата, както и съответствието с критериите за подбор, каквито по същество представляват доказателствата за извършените доставки, които са идентични или сходни с предмета и обема на обществените поръчки. Спорът е очертан от насрещните тези на страните по въпроса допустимо ли е съобразно относимите разпоредбите на ЗОП тези документи да бъдат изисквани от всички участници още при подаване на офертата, предвид нормата на чл. 67, ал. 1 ЗОП, или следва да се прилага само към избрания за изпълнител участник и съставлява ли това нередност, подлежаща на санкциониране посредством финансова корекция.

Съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП при доставки с прогнозна стойност от 30 000 лв. до 70 000 лв. възложителите прилагат реда за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица. В Глава ХХVІ ЗОП са уредени правилата за прилагане на този ред за възлагане на обществени поръчки, като за условията и реда за подаване, разглеждане и оценка на офертите и определяне на изпълнител чл. 192 ЗОП препраща към ППЗОП, а в чл. 195 ЗОП е предвидено субсидиарно приложение за неуредените в тази глава въпроси на разпоредбите на части първа и втора – "Общи положения" и "Правила за възлагане". Законосъобразен е изводът на АССГ, че в Глава ХХVІ ЗОП не се съдържат правила относно доказване липсата на основания за отстраняване и съответствие с критериите за подбор. Такива няма и в съответните разпоредби на Глава ІХ ППЗОП, озаглавена "Правила за възлагане на обществени поръчки на ниска стойност". Следователно обоснован и правилен е изводът на УО и на АССГ, че по силата на чл. 195 ЗОП субсидиарно следва да намерят приложение съответните разпоредби на части І и ІІ ЗОП. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗОП, намираща се в част ІІ от закона, при подаване на заявление за участие или оферта, кандидатът или участникът декларира липсата на основанията за отстраняване и съответствие с критериите за подбор чрез представяне на ЕЕДОП. Редакцията на цитираната разпоредба, както и наименованието на раздела, в който същата е включена, озаглавен "Деклариране на лично състояние и съответствие с критериите за подбор" сочат, че при подаването на заявление за участие или оферта от кандидата или участника се изисква само да декларира липсата на основания за отстраняване и съответствие с критериите за подбор. В чл. 67, ал. 5 и ал. 6 ЗОП са предвидени достатъчно гаранции и механизми за проверка достоверността на декларираните обстоятелства посредством възможността възложителите по всяко време да изискват от участниците и кандидатите да представят всички или част от документите, чрез които се доказва информацията, посочена в ЕЕДОП, когато това е необходимо за законосъобразното провеждане на процедурата, както и задължително изискване на документите, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата и съответствието с поставените критерии за подбор преди сключването на договор за обществена поръчка, на рамково споразумение или възлагане на поръчка въз основа на рамково споразумение от участника, определен за изпълнител. С оглед това, обоснован и правилен е изводът на АССГ, че поставянето в конкретните процедури за възлагане на обществени поръчки на изискване за представяне от кандидатите на доказателства за извършени доставки като част от офертата е в нарушение на чл. 67, ал. 1, вр. чл. 195 ЗОП.

Посоченото неправомерно изискване е послужило като основание за отстраняването на двама от участниците в процедурата за доставка на хигиенни материали, поради непредставяне на доказателства и реално е ограничило възможностите за избор на изпълнител, а по този начин и свободната конкуренция, осигуряването на която е основен принцип при възлагането на обществени поръчки по ЗОП, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 с. з. Неспазването на основните принципи при възлагането на обществените поръчки, и в частност на свободната конкуренция е основание за налагане на финансова корекция съгласно чл. 5 Методологията. Същото правилно е подведено под хипотезата на т. 9 от Приложението към чл. 6 МОФК отм. , т. к. нарушението е в резултат на неправомерно изискване, което е довело до възпрепятстване на участниците от по-нататъшно участие в процедурата.

Неоснователни са твърденията в жалбата, че констатираните и приети за установени от настоящия състав нарушения нямат финансово отражение, с оглед на което ръководителят на УО на ОПДУ е следвало да приложи чл. 10, ал. 1 МОФК отм. , Третият елемент на фактическия състав на нередността е нанасянето или възможността от нанасяне на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

Допуснатите от бенефициера нарушения са на националния ЗОП, като естеството на нарушенията е такова, че е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици. С оглед на това и в съответствие с чл. 72, ал. 3, във вр. с ал. 4 ЗУСЕСИФ размерът на финансовата корекция се определя чрез процентен показател, установен в Методологията отм. , Следва да се посочи, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза, и в частност Регламент № 1303/2013 г., поставят като изискване наличието единствено на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата на чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013 г. следва от буквалното езиково тълкуване, което не оставя никакво съмнение за тази възможност – "има или би могло да има".

Нарушението на свързаното с правото на Съюза национално право, което обективно е довело до нарушаване на принципите на равнопоставеност и недискриминация винаги създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза. Неспазването на чл. 67, ал. 1 ЗОП е довело до отстраняване на двама участници, които биха могли да предоставят изисканите документи, ако им е била дадена такава възможност и биха могли да предложат по-благоприятни условия от тези на избрания изпълнител. Ако бенефициерът бе спазил изискването на закона и бе заложил обективни критерии за оценка, би могло в процедурата да участват и други кандидати и това да доведе до по-ефикасно разходване на предоставените от Съюза финансови средства. Това дава основание да се приеме, че ако жалбоподателят не бе допуснал установените нарушения, общите разходи по финансиране на дейността биха могли да бъдат по-малки, а следователно и разходите на Съюза биха били по-малки.

Наред с това, националният законодател е приел, че посочените в приложението към чл. 6, ал. 1 Методологията отм. нарушения на ЗОП винаги създават възможност за вреда на бюджета на Съюза. С оглед на това тогава, когато съответното нарушение на ЗОП попада в някоя от категориите нарушения от приложението към чл. 6, ал. 1 Методологията отм. , е налице вреда на бюджета на Съюза и следва да се определи финансова корекция. Горното установява осъществяването и на третия елемент на фактическия състав на нередността.

Еднопосочна е съдебната практика, че за да е законосъобразна финансовата корекция трябва да бъде определена не само по основание, но и по размер. Размерът на финансовата корекция следва да бъде определен в съответствие с разпоредбите на чл. 72 ЗУСЕСИФ. Т.к. в случая не е възможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ размерът на финансовата корекция следва да бъде определен по пропорционалния метод. За да е законосъобразно определен размерът на финансовата корекция е необходимо органът да е спазил чл. 72, ал. 1 ЗУСЕСИФ и да е определил размер в съответствие с установеното в приложението към чл. 6, ал. 1 Методологията отм. , За нарушението на т. 9 от приложението към чл. 6, ал. 1 Методологията отм. законодателят е определил 25% финансова корекция с възможност да бъде намалена на 10% или на 5%. Органът е определил процентно съотношение – 10 % за нарушението на чл. 67, ал. 1 ЗОП и по двата договора при съобразяване на тежестта на нарушението, довело до необосновано ограничаване на конкуренцията в процедурата, в която е можело да участват други икономически оператори, които да представят оферти с по-ниска стойност за изпълнение на поръчката. Това правилно е съобразено и от първоинстанционния съд при обосноваване на извода за законосъобразност на определеното с акта процентно отношение на финансовата корекция.

При постановяване на решението си обаче АССГ не е констатирал, че в оспорения административен акт неправилно е определена основата върху която следва да се изчислява финансовата корекция. Видно от публично достъпната информация на интернет адрес [ел. адрес], проектът не е финансиран 100% от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове, а 85% е съфинансиран от ЕС, а 15 % е национално съфинансиране. В решението на УО финансовата корекция е определена в процент от сумата на разходите по засегнатите договори. Това значи, че финансова корекция е определена не само върху допустимите разходи, финансирани от Европейския социален фонд, но и върху тези, финансирани от държавния бюджет. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗУСЕСИФ законът има за предмет управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в т. ч. определянето на финансови корекции. Фактът, че законът има за предмет единствено средствата от европейските фондове се установява и от разпоредите на чл. 2, 3 и 6 ЗУСЕСИФ. Законът няма за предмет регламентирането на правоотношенията, възникващи по повод на националното съфинансиране на проектите, които получават безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Наред с това дефиницията на "нередност" - чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, съответно чл. 2, т. 7 от Регламент № 1083/2006, визира единствено нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на правото на Съюза, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход в бюджета на Съюза, т. е. нередността по смисъла на тези разпоредби не визира нарушение, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на националното съфинансиране. В съответствие с тази дефиниция и с предмета на закона, чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ изрично сочи, че може да бъде отменена финансовата подкрепа със средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Член 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ също нормира, че чрез финансовите корекции се отменя предоставената финансова подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Ето защо в производството по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ Ръководителят на УО на ОПДУ няма правомощие да определя финансова корекция по отношение на разходите по проект, които представляват национално съфинансиране, което на практика е сторил при така определената с решение № ФК-2017-54 от 12.04.2017 г. основа.

Обратен извод не следва и от изменението на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ (доп. - ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г), предвиждащо за средства от ЕСИФ да се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Към момента на издаване на оспорения пред съда акт (10.04.2017 г.) разпоредбата не е приета и не е действаща. Същевременно нормата е материалноправна и няма обратно действие при отсъствието на изрична законова разпоредба, придаваща й обратна сила (Арг.: чл. 14, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ)).

По изложените съображения съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на община Б.д против решение № ФК-2017-54 от 12.04.2017 г. на Ръководителя на УО на ОПДУ в частта, с която като основа на финансовите корекции са определени изразходваните средства - разходи по засегнатите договори, финансирани по ОПДУ. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт в посочената част, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което решение № ФК-2017-54 от 12.04.2017 г. следва да бъде изменено в частта, с която като основа на финансовите корекции са определени изразходваните средства - разходи по договорите, сключени с [фирма] и [фирма], финансирани по ОПДУ.

При този резултат съдебното решение се явява частично неправилно и в частта на присъдените в полза на органа разноски за първата инстанция, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съобразно отхвърлената част на първоинстанционната жалба, следва се намалят от 100.00 лв. на 85.00 лв. В тази връзка следва да се посочи, че неправилно в решението АССГ е определил лицето, в полза на което се дължат разноски. По силата на чл. 77а, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет (МС) и на неговата администрация, Дирекция "Добро управление" е част от специализираната администрация на МС и изпълнява функциите на управляващ орган на ОПДУ 2014 – 2020 г., поради което разноски е следвало да се присъдят на МС, към чиято структура се числи администрацията на органа, издал оспореният акт, а не персонално на ръководителя на УО на ОПДУ, както неправилно е прието в проверявания съдебен акт.

Наред с това, с оглед своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за разноски и за касационната инстанция, такива му се дължат на основание чл. 143, ал. 3 АПК в същия размер – 85 лв., съгласно цитираните по-горе разпоредби и съобразно отхвърлената част от касационната жалба.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во и 2-ро АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5694 от 12.10.2017 г., постановено по адм. дело № 4411/2017 г. по описа на Административен съд – София - град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на община Б.д против Решение № ФК-2017-54 от 12.04.2017 г. на директора на Дирекция "Добро управление" в администрацията на Министерски съвет и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" досежно определената основа, върху която са наложени финансовите корекции по Договор № 98-00-228/5.08.2016-202352917 с изпълнител [фирма] и по Договор № 98-00-225/22.07.2016-121798467 с изпълнител [фирма], и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № ФК-2017-54 от 12.04.2017 г. на директора на Дирекция "Добро управление" в администрацията на Министерски съвет и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление", в частта, с която като основа на финансовите корекции са определени изразходваните средства – разходи по Договор № 98-00-228/5.08.2016-202352917 с изпълнител [фирма] и по Договор № 98-00-225/22.07.2016-121798467 с изпълнител [фирма], финансирани по Оперативна програма "Добро управление", като определя за основа на финансовата корекция изразходваните средства по Договор № 98-00-228/5.08.2016-202352917 с изпълнител [фирма] и по Договор № 98-00-225/22.07.2016-121798467 с изпълнител [фирма], финансирани от Европейския социален фонд.

ОТМЕНЯ решение № 5694 от 12.10.2017 г., постановено по адм. дело № 4411/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, в която в полза на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" са присъдени разноски в размер на 100.00 (сто) лева, като ОСЪЖДА община Б.д да заплати на Министерски съвет юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размер на 85.00 (осемдесет и пет) лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5694 от 12.10.2017 г., постановено по адм. дело № 4411/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА община Б.д да заплати на Министерски съвет сумата от 85.00 (осемдесет и пет) лева – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.