Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], с ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя М. Д. Й., чрез упълномощения адв. М. Ж., срещу решение № 1282/11.07.2017 г., постановено по адм. дело № 1580/2017 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за регистрация по ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) (АРЗДДС) № 030421700310703/23.02.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 133/12.05.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП.Рират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че неправилно и приходните органи и съдът са приели, че е налице основанието за задължителна регистрация по чл. 99, ал. 1-3 ЗДДС. Иска отмяна на съдебното решение и на АРЗДДС. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозиран писмен отговор от юрк. К. с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение и да се присъдят разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение.

Върховният административен съд, І отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Първоинстанционният съд, за да отхвърли жалбата на [фирма] е приел, че правилно приходните органи са установили, че през м. 06.2016 г. дружеството е извършило вътрешнообщностно придобиване на стоки на стойност надвишаваща 20 000 лв., поради което са били налице предпоставките на чл. 99, ал. 3 ЗДДС за задължителна регистрация по ЗДДС. В този смисъл съдът е подкрепил констатациите на приходните органи, че жалбоподателят е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС не по-късно от 20.06.2016 г. Обжалваното решение е правилно постановено.

Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки. В ал. 2 на цитираната разпоредба е предвидено изключение от приложението на това правило в случаите, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текущата календарна година не надвишава 20 000 лв. На основание чл. 99, ал. 3 ЗДДС за лицата възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши 20 000 лв.

Спорът в съдебното производство е относно стойността на придобитата от регистрирано лице от ЕС стока – гъби – осъщественото вътреобщностно придобиване. Обосновани и правилни са мотивите на съда, че с оглед на установените в хода на административното производство по издаване на АРЗДДС плащания на суми в размер на 7 297, 75 лв. и 16 608, 05 лв. на 17.06.2016 г. и липсата на доказателства за възстановяване на сума, съгласно представената коригираща фактура от 15.06.2016 г., то е било налице вътреобщностно придобиване на стоки на стойност над 20 000 лв. Представените в хода на административното производство разходни касови ордери за заплатените в брой суми установяват заплащане на сума над 20 000 лв. по двете фактури, издадени от полското дружество – доставчик, а представеният едва в съдебното производство разходен касов ордер за изплатена в брой сума от 9 310, 30 лв. с основание фактура FW 0001/16 и коригираща фактура FK 0001/15.06.2016, в случай че е съществувал към посочената дата на издаване – 17.06.2016 г. е следвало да бъде представен в хода на административното производство. В полза на тезата на приходните органи за недоказаност на твърдението на жалбоподателя, че доставените стоки са били с по-ниско качество от уговореното, поради което е била коригирана цената им е и обстоятелството, че липсва корекция на цената на последващата доставка на същите стоки, извършена към [фирма].

С оглед на така установеното, задължението за регистрация правилно е определено от приходните органи и потвърдено и от съда, че през м. 06.2016 г. жалбоподателят е извършил вътреобщностно придобиване на стоки на стойност над 20 000 лв., поради което за него е възникнало задължение да подаде заявление за регистрация на основание чл. 99, ал. 3 ЗДДС.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон – ЗДДС и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При правилно установена фактическа обстановка са направени и правните изводи на съда, поради което е налице и обоснованост на постановения съдебен акт. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500, 00 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1282/11.07.2017 г., постановено по адм. дело № 1580/2017 г. по описа на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК[ЕИК], да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП сумата от 500 лв. (петстотин лева) разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.