Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 129, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адв. Д. Б., срещу решение № 5170/08.08.2017 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 11257 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 22221015009335-091-001/21.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради противоречие със съществените съдопроизводствени правила и материалния закон. Конкретни са оплакванията за неправилно прилагане на материалния закон. Оспорват се изводите на съда относно мястото на изпълнение на доставките на услуги за отдаване под наем на плавателен съд. Навеждат се доводи за наличие на два краткосрочни договора за наем на плавателния съд с различни наематели, което е извън приложното поле на чл. 23, ал. 3, т. 2 ЗДДС; действително ползване на превозното средство за срок по-кратък от 90 дни; осъществяване на доставките от постоянен обект извън територията на страната на данъчно незадължено лице и на данъчно задължено лице, което „не действа в това качество“. С тези доводи се обосновава извод за място на изпълнение на доставките на територията на друга държава-членка и липса на основание за начисляване на ДДС в България. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските по производството.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] допълнителни задължения за ДДС в общ размер 157 770.29 лева за данъчни периоди м....