Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София срещу решение № 3526/25.05.2017 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 7896/2015 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-29-1300019-091-01/20.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Големи данъкоплатци и осигурители относно установените задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер 338 419.54 лева и за 2008 г. в размер 358 517.87 лева. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са оплакванията му за извършената от съда оценка на заключенията на експертизите от извънсъдебната и от съдебната фази на производството и обвързания с това извод за липса на условия на сделките между ревизираното лице и [фирма], клон България водещи до отклонение от данъчно облагане. Сочи като нарушени разпоредбите на чл. 235, ал. 2; чл. 202 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Иска отмяна на обжалваната част от решението, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу съответната част на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация [фирма] /с предишно наименование [фирма]/, чрез повереника си адвокат Е. отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С отменената от АССГ част от РА са установени в тежест на [фирма] задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер 338 419.54 лева и за 2008 г. в размер 358 517.87 лева. Определянето на допълнителни задължения за прекия данък е резултат от корекция на декларираните СФР в посока увеличение...