Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. М. Ю., гражданин на Ирак срещу решение № 1285/28.02.2017 г., постановено по адм. дело № 577/2017 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 14158/27.12.2016 г. на зам. – председател на Държавна агенция за бежанците. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение.

Ответната страна – зам. – председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационна жалба.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

За да постанови този резултат, Административен съд – София град в изпълнение на своите задължения по чл. 168 от АПК е извършил цялостна проверка за законосъобразността на Решение № 14158/27.12.2016 г. на зам.- председател на ДАБ на всички основания по чл. 146 от АПК, като е приел, че същото е издадено от компетентен орган в изискуемата от закона писмена форма, в съответствие с целта на закона и при спазване на материлноправните разпоредби на закона и административнопроизводствените правила. От представените по делото писмени доказателства съдът е установил, че с молба с вх. № 2773 от 02.09.2016 г. от Р. М. Ю. до ДАБ е подадена молба за международна закрила, като е извършена регистрация на лицето с регистрационен лист УП 18992/02.09.2016 г. От страна на административния орган на чужденеца са дадени подробни указания относно процедурата за предоставяне на статут, както и правата и задълженията на чужененца във връзка с нея. Съдът е установил още, че на 14.09.2016 г. пред съответните длъжностни лица на ДАБ е подадена писмена молба, която е регистрирана в ДАБ с УП 18992/14.09.2016 г. В същата е посочено, че чужденецът е изразил желание процедурата за предоставяне на закрила да бъде прекратена и е заявил изрично желание да се завърне в държавата си по произход. Въз основа на тази молба зам. – председателя на ДАБ на основание чл. 77, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗУБ, е издал оспореното Решение № 14158/27.12.2016 г., като е прекратил производството за предоставяне на международна закрила на Р. М. Ю.. Приел е, че предвид наличието на писмена молба до административния орган с изрично искане за прекратяване на производството зам.- председателят на ДАБ е издал законосъобразно процесния акт. Съдът е преценил, че не следва да се кредитира обяснението на жалбоподателя направено в съдебно заседание, че не е знаел какво подписва, тъй като то е в противоречие с останалите доказателства представени по делото. Посочил е по - натам в мотивите на решението, че въпреки твърдението на чужденеца в жалбата за налична подадена молба, (от 10.01.2017 г. – две седмици след издаване на процесния ак) с която е оттеглена предходната молба за прекратяване на административното производство, такава молба по делото не е налична. При тези доводи съдът е потвърдил оспореното решение.

Решението е правилно. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за допуснати от състава на АССГ съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства. При разглеждане на делото и постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати нарушения, които да обуславят наличие на касационни отменителни основания.

Правилно съдът е приел, че в случая решението, което е предмет на оспорване в производството е постановено на основание чл. 77, ал. 3 от ЗУБ. Законосъобразността на оспорения акт следва да се преценява с оглед наличие на материално-правните предпоставки за прекратяване на производството по предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Касационният жалбоподател е подал молба за предоставяне на статут с вх.№ 2773 от 02.09.2016 г. По тази молба е извършена регистрация на лицето с регистрационен лист УП- 18992/02.09.2016 г. С писмена молба регистрирана в ДАБ с рег.№ УП-18992/14.09.2016 г. чужденецът е оттеглил молбата за предоставяне на статут и поискал производството да бъде прекратено, като е заявил, че желае да се завърне в държавата по произход. Във връзка с тази молба на 27.12.2016 г. е постановено оспореното решение, на зам. – председателя на ДАБ, с което на основание чл. 77, ал. 3 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗУБ е прекратено образуваното производство. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗУБ урежда случаи, в които в условията на обвързана компетентност административният орган прекратява производството, ако е налице някоя от предвидените предпоставки. Съгласно т. 6 от същата разпоредба, производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се прекратява, когато чужденецът оттегли своето заявление по надлежния ред. Касае се за едностранно волеизявление на чужденеца, което да бъде адресирано до административния орган, в което се заявява, че кандидатът не желае продължаване на административнопроизводствените действия и издаване на административен акт. При оттегляне на искането за даване на статут, председателят или зам, - председателят (на когото е делегирано правомощие да прекратява производства по ЗУБ) е длъжен да прекрати производството. В случая са спазени предвидените в закона материално-правни предпоставки за издаване на оспорения акт. Обоснован е извода на съда, че в случая не е налична подадена молба от касатора за оттегляне на предходната молба прекратяване на производството въпреки, че такава е посочена в първоинстанционната жалба. Сочените от касатора в съдебно заседание нови обстоятелства, възникнали след подаване на молбата са ирелевантни за решението на административния орган. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към този момент административния орган е бил сезиран с искане за прекратяване на производството, поради оттегляне на молбата за предоставянен а статут от страна на Р. М. Ю. и по това искане е постановил законосъобразен акт.

Ето защо, решението, предмет на обжалване, като валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1285/28.02.2017 г., постановено по адм. д. № 577/2017 г. по описа на Административен съд - София – град. Решението е окончателно.