Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Ш. от Р. Р против решение № 988 от 25.05.2016 г., постановено по адм. д. № 603/2016 г. по описа на Административен съд гр. Б.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена.

Ответникът – полицейски инспектор при Районно управление „Полиция“-[населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Н. Ш. против заповед рег. № 21/27.02.2016 г., издадена от П. И. на длъжност полицейски инспектор при РУ на МВР-[населено място], с която, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), Ш. е задържан за срок от 24 часа.

За да постанови този резултат Административен съд гр. Б. приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, за което по делото са приложени надлежни доказателства, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Правилно съдът приема, че правното основание за издаване на заповедта е разпоредбата на чл. 72, ал. 1,...