Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) (ЗЗК).
Образувано е по жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], срещу решение № 1279 от 02.10.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК – 318/2014 г., с което КЗК е установила, че не са извършени нарушения по чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от ЗЗК от страна на [фирма] и по чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от ЗЗК, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на Л. Н. П. и С. М. А.. Според жалбоподателя оспореното решение е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В жалбата се твърди необоснованост и незаконосъобразност в хипотезата на чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от ЗЗК, като се излагат съображения в посока реализиране на фактическия състав на цитираните нарушенията. Моли се решението на КЗК да бъде отменено.
Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, оспорва жалбата, като релевира доводи за законосъобразност на оспореното решение.
Ответникът - [фирма] оспорва жалбата и моли последната да бъде отхвърлена.
Заинтересованите страни – Л. Н. П. и С. М. А. също оспорват подадената жалба.
Върховният административен съд - Четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в 14-дневния срок, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Като прецени наведените отменителни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното:
В Комисия за защита на конкуренцията е образувано производство по преписка № КЗК-318/2014 г. на основание чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1 т. 3 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) по искане на [фирма] за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 29, чл. 36, ал. 1, чл. 37 от ЗЗК от страна на [фирма] и от страна на Л. Н. П. и С. М. А. като физически лица във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК, постановяване прекратяване на нарушенията, налагане на предвидените в закона санкции и възлагане на направените разноски.
В хода на производството КЗК е установила, че [фирма] осъществява дейност, свързана с продажба на санитаро-хигиенно оборудване, почистващи препарати и уреди и пособия за почистване от средата на 2010 г., като рекламира своята дейност чрез печатни продуктови каталози, както и в Интернет сайт: [ел. адрес].
С. З от 04.02.2010 г. [фирма] определя коя информация следва да се счита за „конфиденциална” за дружеството, както следва: „всички технически или други данни, формули, скици, финансови условия, бизнес планове, информация за сътрудници, търговска документация, списъци за минали, настоящи и потенциални клиенти и делови партньори, документация на проекти, маркетингови доклади, списъци на служители и данни относно тях, сключени договори, типови договори, политика и процедури, цени и ценообразуване, информация, свързана с процеси, технологии или теории и финансова информация, ноу-хау и всякаква друга информация.” В заповедта също е вписано, че „При постъпване на работа, всяко лице в трудово правоотношение с [фирма] се задължава да подпише Декларация за конфиденциалност и лоялност.”
С трудов договор от 15.02.2010 г. С. А. е назначен в [фирма] на длъжност „продавач - консултант - разносна търговия”. На 16.02.2010 г. С. А. подписва Декларация за конфиденциалност, съгласно която „работникът” следва да не развива конкурентна или сходна дейност с тази на дружеството, да не използва и да не разгласява по никакъв начин конфиденциална информация за дружеството, както по време на изпълнение на договорните си отношения с дружеството, така и три и години след прекратяването.
С молба от 01.07.2013 г. до [фирма] С. А. заявява, че желае да бъде освободен от заеманата длъжност на основание чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда по взаимно съгласие. Съгласно заповед №10/31.07.2013 г., трудовото правоотношение на С. А. е прекратено, считано от 01.08.2013 г.
С трудов договор от 22.03.2010 г. Л. П. е назначен в [фирма] на длъжност „продавач - консултант - разносна търговия”. На 23.03.2010 г. Л. П. подписва Декларация за конфиденциалност, съгласно която „работникът” следва да не развива конкурентна или сходна дейност с тази на дружеството, да не използва и да не разгласява по никакъв начин конфиденциална информация за дружеството, както по време на изпълнение на договорните си отношения с дружеството, така и три и години след прекратяването.
С молба от 01.07.2013 г. до [фирма] Л. П. заявява, че желае да бъде освободен от заеманата длъжност на основание чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда по взаимно съгласие. Съгласно заповед №11/31.07.2013 г., трудовото правоотношение на Л. П. е прекратено, считано от 01.08.2013 г.
[фирма] осъществява дейност, свързана с продажба на санитаро-хигиенно оборудване и консумативи за него, както и уреди и пособия за почистване от края на месец август 2013 г., като рекламира своята дейност в Интернет сайт: [ел. адрес].
Съгласно предоставена информация от [фирма], [фирма] [фирма], [фирма] и [фирма], тези дружества имат търговски отношения с [фирма] и [фирма], свързани със закупуване на санитарно и хигиенно оборудване и консумативи, като [фирма] сочи прекратяване на отношенията с [фирма] без да конкретизира причините за това.
Въз основа на така установените факти, КЗК е приела, че липсват извършени нарушения по чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от ЗЗК от страна на [фирма], и от страна на Л. Н. П. и С. М. А. като физически лица във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК.
За да стигне до този извод, КЗК е приела, че в конкретния случай са налице еднакви клаузи във всички декларации за конфиденциалност, подписвани от всички служители на дружеството, съдържащи задължения за конфиденциалност по отношение на цялата налична фирмена информация, поради което подписването на такива общи декларации не отговаря на изискването за предприемане на специални мерки от страна на предприятието за опазване на търговската му тайна, респективно не покриват изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл. 37 от ЗЗК.
На следващо място е посочено, че предвид липсата на неправомерно узнаване и използване на информация, представляваща търговска тайна, не може да бъде обосновано и нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, тъй като в настоящия случай действията на [фирма] по осъществяване на дейността му и по-конкретно привличането на клиенти не представляват нелоялна конкуренция.
На следващо място КЗК е приела, че прилагането на общата забрана за нелоялна конкуренция паралелно със специалните състави по Глава седма е възможно, ако са налице изложени твърдения за такова действие или бездействие, което е различно от описаните в специалните състави, но би могло да съставлява нарушение на общата забрана за извършване на стопанска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. В конкретния случай КЗК е изследвала обстоятелството, че Л. П. и С. А. са регистрирали [фирма] на 12.07.2013 г., когато все още са били в трудови правоотношения с [фирма], без знанието и съгласието на последното. Комисията е приела, че [фирма], с управители Л. П. и С. А., стартира своята дейност с осъществяването на първата продажба на стоки на дружеството, което се е случило след прекратяване на техните трудови правоотношения с [фирма]. Следователно, не е налице осъществявана паралелна дейност, в конкретен времеви период, от страна на лицата Л. П. и С. А. и в двете дружества. На следващо КЗК е приела, че няма законова забрана, която да определи за недобросъвестно поведението на лицата по регистрация на ново юридическо лице, като паралелно с това същите са на трудови правоотношения към конкурентно дружество, тъй като появата на нов субект на конкурентния пазар не е достатъчно основание за наличие на нелоялна конкуренция.
На последно място КЗК е приела, че предвид липсата на извършено нарушение от страна на [фирма] е невъзможно физическите лица Л. П. и С. А. да са съдействали за осъществяване на нелоялна конкуренция, поради което и не може да бъде ангажирана тяхната отговорност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК.
С оглед на така установеното от фактическа и правна страна Комисията е постановила решение № 1279 от 02.10.2014 г., по преписка № КЗК – 318/2014 г., с което КЗК е установила, че не са извършени нарушения по чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от ЗЗК от страна на [фирма] и по чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от ЗЗК, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на Л. Н. П. и С. М. А..
Настоящият съдебен състав приема, че процесното решение № 1279 от 02.10.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК – 318/2014 г. е оспорено в цялост, поради което съдът дължи произнасяне по всички части на решението на КЗК.
При така очертания предмет на съдебната проверка и съгласно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК съдът прави следните правни изводи:
Атакуваното решение е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК, в пределите на правомощията на Комисията, като решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 от ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити.
В производството пред КЗК не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По случая е извършено всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура. На страните е осигурена възможност да дават становища, да предявяват искания, да представят доказателства и да се запознаят с материалите по преписката. Съдържанието на акта сочи, че решението на Комисията за защита на конкуренцията е надлежно мотивирано, като са обсъдени наведените от молителя доводи, както и доказателствата представени от ответното дружество, относими към извършеното проучване.
По отношение на съответствието на решението с материалноправните разпоредби на глава седма от ЗЗК и в частност на чл. 29, чл. 36 и чл. 37 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК, настоящата съдебна инстанция приема следното:
За да бъде установено нарушение по Глава седма от ЗЗК, съответно да бъде ангажирана отговорност за извършването на нелоялна конкуренция, на първо място следва да е налице нарушение на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК. Законодателят с разпоредбите на чл. 30-37 от ЗЗК е определил и специални състави на нелоялната конкуренция - Увреждане на доброто име на конкурентите; Въвеждане в заблуждение; Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама; Имитация; Нелоялно привличане на клиенти; Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни. За да бъде изпълнен някой от тези специални състави обаче, задължително следва да бъдат налице предпоставките на общата забрана. В този смисъл общата забрана за нелоялна конкуренция представлява основата върху която се надграждат елементите от фактическия състав на специалните състави. Следва обаче да бъде подчертано, че за едно и също поведение санкция може да бъде наложена само по един от съставите, макар да са осъществени елементите, както на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от ЗЗК, така и на някой от специалните състави по чл. 30-37 от ЗЗК. Обратното би противоречало на принципите на справедливост и адекватност при налагането на имуществени санкции. В този смисъл общата забрана за нелоялна конкуренция има двояка правна природа – от една страна е задължителен елемент от фактическия състав на разпоредбите на чл. 30-37 от ЗЗК, а от друга е самостоятелно основание за налагане на имуществена санкция, ако поведението не попада в нито един от специалните състави. Предвид изложеното и във връзка с предмета на съдебния контрол и релевираните от жалбоподателя доводи, съдът първо ще разгледа дали са приложими специалните състави на Глава седма от ЗЗК.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗЗК се забранява узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика. За да е налице нарушение по чл. 37 от ЗЗК е необходимо информацията, която е узната, използвана или разгласена да е "производствена или търговска тайна". Съгласно легалното определение в §1, т. 9 от ДР на ЗЗК такава "производствена или търговска тайна" са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки. От определението на понятието "производствена или търговска тайна" е видно, че режимът на достъп и използване на информацията, която попада в тази категория, е ограничителен и е свързан със специфичния предмет на правното регулиране от страна на ЗЗК. Предприятието следва да е определило предварително конкретните факти, информация, решения и данни, до които е установен ограничен достъп. Индивидуализирането по този начин е необходимо, предвид уредената законодателно специфична закрила, предоставяна срещу недобросъвестно посегателство върху чувствителна информация от страна на конкурентни предприятия. Същевременно, тези данни са строго специфични за всеки правоимащ и освен че трябва да са обявени изрично за такива, представляващи производствена или търговска тайна за предприятието, трябва да са взети и необходимите мерки за запазването и защитата им по определен начин, да е предвиден съответен режим на достъп до тях и да е определен кръгът на лицата, които имат право на достъп и използване на информацията. Целта е информацията, определена като конфиденциална, да запази това свое качество спрямо лица, външни за предприятието. При положение, че търговецът не е взел необходимите мерки да запази информация, която е негова производствена или търговска тайна, то не би могло да се ангажира и отговорността на трети лица по чл. 37 относно узнаването, използването или разгласяването й. Става въпрос не за наличие на общи задължения за конфиденциалност или за опазване на търговска тайна (напр. уредени в трудови договори на служителите на предприятието или общи декларации за конфиденциалност), а за конкретни режими за достъп до конкретна информация и задължения във връзка с нейното съхраняване и опазване. Освен установяване наличието на производствена и търговска тайна за едно предприятие, както и мерките за нейното запазване, за да е осъществен съставът на чл. 37 от ЗЗК, се изисква узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна да е осъществено от конкурентното предприятие по начин, който противоречи на добросъвестната търговска практика и който създава възможност или реално уврежда интересите на правоимащия конкурент.
В настоящия случай, видно от фактите по делото, всички служители на [фирма] са подписвали еднородни декларации за конфиденциалност и лоялност, по отношение цялата информация включена в Заповед от 04.02.2010 г. - „всички технически или други данни, формули, скици, финансови условия, бизнес планове, информация за сътрудници, търговска документация, списъци за минали, настоящи и потенциални клиенти и делови партньори, документация на проекти, маркетингови доклади, списъци на служители и данни относно тях, сключени договори, типови договори, политика и процедури, цени и ценообразуване, информация, свързана с процеси, технологии или теории и финансова информация, ноу-хау и всякаква друга информация.”
Настоящият съдебен състав счита, че по този начин дружеството [фирма] не е създало необходимите режими за достъп до конкретна информация, не е вменила конкретни задължения на отделните служители във връзка с нейното съхраняване и опазване и като цяло не е предприело изискуемите от закона действия по индивидуализиране и защита на чувствителната за своята дейност информация.
Предвид изложеното, съдът счита, че не е налице елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 37 от ЗЗК, поради което не следва да бъде ангажирана отговорност на дружеството [фирма] за извършено нарушение по чл. 37 от ЗЗК.
Неоснователни, разгледани по същество са и релевираните от жалбоподателя доводи, относно неправилно прилагане и тълкуване от страна на КЗК на разпоредите в чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Забраната по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК обхваща всяко нелоялно действие, насочено към привличане на клиенти на конкурент/и. Това могат да бъдат всякакви действия в противоречие с добросъвестната търговска практика, които въздействат върху обективната преценка на клиентите, в резултат на което се прекратяват или нарушават сключени договори или се препятства сключването на такива с конкурент. За да е налице нарушение, неправомерното действие следва да е предизвикало определен вредоносен резултат, изразяващ се в прекратяване или нарушаване на договори с конкурент или предотвратяване на сключването на договор. Между деянието и настъпилите последици следва да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Изводът, който се налага е, че съставът на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК е резултатен – трябва да е налице или нарушаване на договори с конкурент или предотвратяване на сключването на договор във връзка с определено поведение в противоречие с добросъвестната търговска практика.
В настоящият случай липсват конкретни данни, които да установяват подобен резултат във връзка с недобросъвестно поведение на [фирма], поради което правилно КЗК е установила, че [фирма] не е реализирало с поведението си състава на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Видно от назначената по делото експертиза и данните предоставени от [фирма], [фирма] [фирма], [фирма] и [фирма], тези дружества, в процесния период са имали търговски отношения както с [фирма] и така и с [фирма], свързани със закупуване на санитарно и хигиенно оборудване и консумативи. Вярно е, че след навлизането на този пазар на [фирма] се констатира намален обема доставки, реализирани от [фирма], но предвид вече установената липса на неправомерно узнаване, използване или разгласяване на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика от страна на [фирма], настоящият съдебен състав счита, че този намален обем доставки се дължи на естествения конкурентен натиск и не се дължи на неправомерно поведение от страна на [фирма].
На последно място следва да бъде посочено, че правилно и законосъобразно КЗК е установила, че не е извършено нарушение по смисъла на чл. 29 от ЗЗК. Съгласно чл. 29 от ЗЗК се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите.
Съдът отчита факта, че Л. П. и С. А. са регистрирали [фирма] на 12.07.2013 г., когато все още са били в трудови правоотношения с [фирма], без знанието и съгласието на последното, но също така отчита, че [фирма] не е развивало дейност преди прекратяването на правоотношенията на Л. П. и С. А. с [фирма]. В този смисъл съдът приема, че появата на нов субект на конкурентния пазар не е достатъчно основание за наличие на нелоялна конкуренция, а е необходимо предприемането на определено активно търговско поведение и сключване на сделки, за което са съдействали лица в правоотношение с друг конкурент на съответния пазар без неговото знание и разрешение. Предвид липсата на подобно активно търговско поведение от страна на [фирма] преди 01.08.2013 г., настоящият съдебен състав счита, че липсва нарушение по смисъла на чл. 29 от ЗЗК.
С оглед тези съображения съдът счита, че правилно и законосъобразно КЗК е установила, че липсата на нарушение по чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от ЗЗК от страна на [фирма] е основание да не бъде реализирана и отговорността на Л. Н. П. и С. М. А. по тези текстове във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК. Съгласно тази разпоредба физическите лица могат да извършват или да съдействат за извършване на нарушения по ЗЗК. Първата хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК ще е приложима в случаите, когато физическите лица извършват стопанска дейност, резултатите от която са предназначени за пазара и по този начин лицата могат да бъдат субекти на нарушение. Видно от предоставените в производството доказателства Л. Н. П. и С. М. А. в качеството си на физически лица не извършват самостоятелно стопанска дейност, следователно не могат да бъдат разглеждани като предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, както и не може да бъде ангажирана отговорността по първата хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК. Съгласно втората хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК физическите лица могат да бъдат субекти на нарушение, когато са съдействали на другиго за осъществяване на нелоялна конкуренция. Липсата на установени нарушения по чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от ЗЗК от страна на [фирма] прави безпредметно разглеждането на въпроса дали физическите лица са съдействали за извършването на тези нарушения.
Предвид на изложените съображения решаващият състав приема, че КЗК е изложила законосъобразни правни изводи въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, поради което оспорването на постановеното решение, като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответниците по жалбата - Комисия за защита на конкуренцията и [фирма] и на заинтересованите страни - Л. Н. П. и С. М. А. за присъждане на разноски за настоящата инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение и заплатен адвокатски хонорар. По отношение размера на претендираните адвокатски възнаграждения е направено възражение за прекомерност, което следва да се съобрази. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че адвокатските възнаграждения следва да бъдат намалени и да бъдат присъдени разноски - адвокатско възнаграждение на всяка претендираща страна, възлизащи на 500 лв., вместо поисканите 800 лв., който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора.
На Комисия за защита на конкуренцията се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в предвидения в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ). Съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение е 100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 64, ал. 1 от ЗЗК и чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] срещу решение № 1279 от 02.10.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК – 318/2014 г.
ОСЪЖДА [фирма], да заплати на Комисията за защита на конкуренцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА [фирма], да заплати на [фирма] сумата 500 /петстотин/ лева – адвокатско възнаграждение в съдебното производство.
ОСЪЖДА [фирма], да заплати на Л. Н. П. сумата 500 /петстотин/ лева – адвокатско възнаграждение в съдебното производство.
ОСЪЖДА [фирма], да заплати на С. М. А. сумата 500 /петстотин/ лева – адвокатско възнаграждение в съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.