Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)– Добрич против решение № 459 от 07.12.2016 г. по адм. дело № 454/ 2016 г. на Административен съд – Добрич, с което е отменено решение № 13/03.08.2016 г. на същия административен орган, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН]/ 17.06.2016 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което на М. И. П. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено.

Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съденият акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Добрич е постановено в противоречие с материалния закон.

Заключението на първоинстанционния съд за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Добрич, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби, не кореспондира с нормативната уредба и не се споделя от настоящата инстанция.

Установено е, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст 19.04.2016 г. П. е на 54 години, 11 месеца и 27 дни и има общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория 37 години, 10 месеца и 21 дни, от които 04 години, 10 месеца и 13 дни са стаж при условията на втора категория, а 31 години, 09 месеца и 20 дни при трета. За осигурителен стаж от втора категория е зачетено времето от 01.07.1980 г. до 31.08.1982 г., през което П. работи като шивач машинно в [фирма], времето от 01.02.1997 г. до 22.03.1999 г., положен от лицето като работник в пробен конвейр в същия завод и периода 01.06..1999 г. – 23.12.1999 г., през който П. работи като саяджия в същото предприятие. Стажът на П. от 03.09.1979 г. до 01.07.1980 г. като работник и стажът от 01.09.1989 г. до 31.01.1997 г. като градировчик в различни цехове и отдели на [фирма], е приет за такъв от трета категория. На тази база административният орган стига до заключението, че П. не отговаря на изискванията за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което с решението, предмет на оспорване, директорът на ТП на НОИ - Добрич отхвърля жалбата на лицето против отказа на ръководителя на пенсионното осигуряване да отпусне такава. При тези данни, позовавайки се на събраните в хода на съдебния процес гласни доказателства относно характера на извършваната работа от П. като градировчик в последното предприятие, Административен съд – Добрич приема, че този стаж на осигуреното лице неправилно е приет за такъв от трета категория, поради което отменя решението на директора на ТП на НОИ - Добрич и връща преписката на органа за ново произнасяне, съобразно дадените указания.

Тези изводи на съда са направени при неправилно тълкуване на материалния закон. Заключението на административния съд относно категорията на полагания от П. труд като градировчик (работник на градир машина) в [фирма] не се споделя от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на 104, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. В конкретния случай полаганият труд през посочените по - горе периоди е извън хипотезата на т. 31б от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП отм. ), която включва във втора категория труда на работници в обувната и коженогалантерийната промишленост при работа с лепила на база органични разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни детайли, ръчници - финишна обработка на ходилни детайли; работници в каучуково-обувната промишленост: бемберисти, каландристи, валцьори, пресьори, работници ситопечат, вулканизатори на каучукови плондери; лепилобъркачи на лепила с органични разтворители. Длъжността „градировчик“ не е сред изброените длъжности и дори да се приеме, че трудът, полаган от П. при работа на градир машина включва и някои дейности с лепила, в какъвто смисъл са събраните гласни доказателства, не може да се направи извод, че този труд е идентичен по вредност, тежест и интензивно излагане на вредни въздействия с този на работниците от изброените в правилника длъжности. Събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства не дават основание за такова заключение, а освен това същите не могат да се вземат предвид за установяване на категорията труд съгласно чл. 104, ал. 10 КСО.

При тази неправилна интерпретация на разпоредбата на чл. 31б ПКТП, изводът на административния съд за отмяна на решението на директора на ТП на НОИ – Добрич също е незаконосъобразен. С оглед обстоятелството, че осигурителният стаж на П. от втора категория е 04 години, 10 месеца и 13 дни следва да се приеме, че същата не отговаря на изискванията за осигурителен стаж, предвидени в чл. 69б, ал. 2 КСО и в разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, в ред. до 31.12.2015 г. И двата текста регламентират възможност за по - ранно пенсиониране, но изискват осигурителен стаж при втора категория с продължителност от минимум 15 години. Пенсия за осигурителен стаж и възраст не може да бъде отпусната на П. и при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, в ред. от 01.01.2016 г. и по чл. 68, ал. 3 КСО в ред. до 31.12.2015 г., тъй като осигуреното лице не удовлетворява изискванията за възраст, посочени в текстовете, които са съответно 60 години и 10 месеца в хипотезите на чл. 68, ал. 1-2 КСО и 65 години и 08 месеца съгласно чл. 68, ал. 3 КСО. Ето защо като достига до заключение за отмяна на решението на пенсионния орган, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, Административен съд – Добрич постановява съдебен акт нарушение на материалния закон. Констатираният порок е достатъчно основание за отмяна на решението на съда, без да се обсъжда довода за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, още повече че конкретни съображения в този смисъл в касационната жалба не са посочени.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното съдебно решение е постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на П. против решението на директора на ТП на НОИ – Добрич да бъде отхвърлена.

По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 459 от 07.12.2016 г. по адм. дело № 454 / 2016 г. на Административен съд - Добрич и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. И. П. против решение № 13 от 03.08.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Добрич. Решението е окончателно.