Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ректора на [ЮЛ] [населено място] срещу Решение № 9 от 27.02.2017 г. на Административен съд - Габрово, постановено по административно дело № 193/2016 г.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за недопустимо поради липса на годен предмет на оспорване. В тази връзка излага съображения, че обжалваната заповед няма характер на индивидуален административен акт. Допълнително сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. С. представя Заповед № З-01-32 от 02.02.2018 г. на ректора на [ЮЛ] [населено място], с която оттегля процесната заповед, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд.

Ответникът - Ц. А. Г.-И. чрез пълномощника си адв. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Изрично се противопоставя на оттеглянето на административния акт. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и присъждане на разноските по водене на делото – адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд преценява касационната жалба за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 3-01-509 от 20.10.2016 г. ректора на [ЮЛ] [населено място], с която: 1. се назначава комисия със задача да разгледа изпитната работа на студентката Ц. М. К. и да изготви решение за оценка на знанията й по дисциплината „Икономикс I“; 2. нарежда се на доц. д-р Ц. А. Г. – преподавател в катедра „Социални и стопански науки“ в срок от два работни дни да предаде на комисията материалите от проведения изпит по дисциплината „Икономикс I“ на студентката Ц. М. К..

За да...