Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция ”ОДОП”- гр. С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2604 от 19.04.2017г., постановено по адм. дело № 8619 от 2016 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221215006545-091-001 от 25.03.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 999/20.06.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – София в частта, с която на [фирма], гр. С. са начислени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 01, м. 09 и м. 12. 2012г. и е извършено намаление по реда на ЗКПО на декларираните от дружеството данъчни загуби за финансовите 2012 и 2014г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил липсата на документално доказана връзка между бракуваното количество и определена партида стока. Сочи, че никъде в приложените документи не са посочени конкретните партиди, под които бракуваните стоки са заведени в счетоводството на ревизираното дружество. Намира, че не е установено, че датата на изтичане на срока на годност на бракуваните стоки е именно дата, посочена в протоколите за бракуването им. Акцентира върху необходимостта от преценка дали бракуваното количество е в обичайните за съответната дейност размери по смисъла на чл. 28, ал. 3, т. 3 ЗКПО. Оспорва констатациите на вещото лице по проведената ССчЕ и обосновава тезата, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС и чл. 28, ал. 3, т. 3 ЗКПО. Изтъква доводи за законосъобразно намаление на финансовия...