Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Р. Д. Д. срещу решение №1146/8.12.2016г. на Административен съд София област по адм. дело № 493/2016г. С него се отхвърля жалбата му срещу разпореждане № 4506-40-11 от 26.04.2016г. на директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт.
Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.
Ответникът, директорът на фонд "Гарани вземания на работниците и служителите" не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното разпореждане на директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" към НОИ. С него се отказва изплащане на гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 3, т. 1 от ЗГВРСНР (ЗАКОН ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И С. П. Н.НОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ). Отказа е мотивиран с мотиви, че няма доказателства за начислени и неизплатени трудови възнаграждения през периода 1.01.2015г. до 21.02.2016г., който период попада в приложното поле на чл. 22 и чл. 23 от ЗГВРСНР, като е установено, че трудови възнаграждения са начислявани до 31.12.2014г. При изискванията на чл. 3 от ЗГВРСНР да са налице начислени и неизплатени трудови възнаграждения няма основание за изплащане на гарантирано вземане, поради което е постановен отказ по заявлението от Р. Д. Д. от 6.04.2016г.
Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна.
От доказателствата по делото е установено,...