Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Ж. А., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П., срещу решение № 1626 от 12.08.2016 г. по адм. дело № 3171 по описа за 2015 г. на административен съд - Пловдив, в частта с която по жалба на ревизираното дружество [фирма] е изменен ревизионния акт относно начислено допълнително задължение за ДДС от 110 267.56 лв. на 102 737.07 лв. и лихви за забава. Относно задължение за корпоративен данък за 2013 г., което от 6 241.36 лв. е определено на 6 199.93 лв., и начислена лихва за забава върху тази разлика, и е определено с изменението на ревизионния акт с обжалваното решение няма касационна жалба.
Образувано е и по касационна жалба на [фирма] срещу същия съдебен акт в частта относно определени задължения за ДДС със същия ревизионен акт, които са в размер на 17 802.97 лв., формирани по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ДОПК, относно извършени на територията на страната продажби на стоки по 7 броя фактури, издадени от [фирма]; относно установени задължения в размер на 92 464.59 лв., по повод на вътреобщностно придобиване по 13 броя фактури, издадени от [фирма] и 18 броя фактури, издадени от [фирма]; и за корпоративен данък за 2013 г. в размер на 6 741.36 лв., на основание чл. 78 от ЗКПО при формирана данъчна печалба в размер на 270 212.09 лв. по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ДОПК, но в потвърдителната част .
Ответните страни по касационните жалби - [фирма] и директорът на дирекция "ОДОП"-гр. П. оспорва същите като неоснователни чрез адв.Д. П. и юрисконсулт Р. С., който депозира писмена защита. Претендират присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на "ОДОП"-гр. П. и за основателност на касационната жалба на [фирма]
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменително основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни по чл. 210 от АПК, а разгледани по същество са неоснователни. .
Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - Пловдив е бил ревизионен акт № Р-16001615000311-091-001 от 28.08.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение № 856 от 4.11.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. П. в частта относно определено задължение за ДДС в размер на 110 267.56 лв., ведно с лихва за забава в размер на 20 368.54 лв. и изменен със същото решение в частта относно определено задължение за корпоративен данък за 2013 г. от 6 741.36 лв. на 6 241.36 лв., ведно с лихва за забава (виж диспозитива на това решение). Ревизията е по прилагането на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди от 1.07.2013 г. до 31.12.2013 г. и на ЗКПО за финансовата 2013 г., осъществена е по общия и по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, като е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно данни за укрити доходи. Лицето е уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Не е представена декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.
От фактическа страна се установява, че през 2013 г. ревизираното дружество е декларирало вътреобщностни придобивания на стойност 343 749.81лв. по 13 броя фактури, издадени от френското дружество [фирма] с VIN № FR [номер], като са съставени протоколи по чл. 117 от ЗДДС и те са отразени в дневника за покупки за съответните данъчни периоди. Изпратен е SCAC до РФранция, като се установява, че фирмата е регистрирана за данъчни цели, като предмет на доставките е едър рогат добитък. Превозвач е полска фирма [фирма], транспортът е за сметка и е платен от ревизираното дружество. Френският доставчик е представил 18 броя фактури, издадени към това дружество, както и копия на ЧМР. Според административния орган тези товарителници нямат номера, в тях не е отразено количеството на стоката, поради което не могат да бъдат обвързани с конкретна фактура. Констатирано е от тях, че превозвач е полска фирма и гръцка фирма с конкретно посочени VIN-нове, изпращач е френската фирма, а получател ревизираната фирма. Мястото на разтоварване на РГърция. Няма печат на получател относно получаването на стоката в Гърция. Българското ревизирано дружество е декларирало ВОП-ве в стойност по-малка от декларираните ВОД-ве от френската фирма за българската фирма. В хода на ревизионното производство е констатирано, че по отношение на ревизираното дружество има издадени фактури за продажби от френското дружество, които не са представени. Представени са само 5 броя ЧМР-а, 5 броя фактури от чуждестранната фирма и 5 броя протоколи по чл. 117 от ЗДДС. Към ревизираният субект са отправяни ИПДПОЗЛ, като са представяни счетоводни документи и по повод възражението срещу ревизионния доклад, но общо е прието, че не са представени доказателства относно отразяването на процесните фактури в счетоводството на ревизираното лице и в частност на дневниците му за покупки, както и документи, които да удостоверевят, че представените протоколи за потвърждение се отнасят към процесните фактури. Изводът е, че са налице тринадесет неосчетоводени фактури, издадени от френската фирма на обща стойност 243 631.90 лв. Прието е, че ревизираното дружество не се явява посредник в тристранни операции, понеже липсват документи, които да удостоверяват осъществяване на този вид доставки. Административните органи са се позовали на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, според който мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето придобива стоките е регистрирано по този закон и е осъщствило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Данъкът е изискуем от ревизираното дружество, на основание чл. 84 от ЗДДС, като данъчното събитие и изискуемостта на данъка се определят съгласно чл. 63 от ЗДДС. Дружеството е следвало да издаде протоколи по реда на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като по този начин начисли данъка и го включи в дневника за продажби за съответния период.
По повод на втория спорен момент се установява, че ревизираното дружество е декларирало вътреобщностни придобивания на стоки на стойност 592 277.60 лв., по фактури, издадени от френско дружество [фирма] с VIN № [номер]. Ревизираното дружество е съставило протоколи по чл. 117 от ЗДДС, те са отразени в дневника за покупки за ревизирани данъчни периоди през 2013 г. Изпратен е SCAC до РФранция, като се установява, че фирмата е регистрирана за данъчни цели, като предмет на дейност е преработка и консервиране на месо. Между двете фирми няма договор, поръчките са правени чрез комисионер, като отново няма сключен договор и не е осъществявано заплащане по повод на тези отношения. Доставките се фактурират на българското дружество, доставят се в РБългария, но и в РГърция, транспортът е за сметка на купувача. Френското дружество е представило копия от фактури и ЧМР-а. В хода на ревизията са връчвани ИПДПОЗЛ, като са представени ЧМР-а, фактури, протоколи по чл. 117 от ЗДДС.Оо е направен извод, че има издадени 18 броя фактури от този доставчик, които ревизираното дружество не е представило, съответно те не са отразени в отчетните регистри по ЗДДС на същото това дружество. Отново са направени ИПДПОЗЛ, като са представени налични международни товарителници, справки за стоковия поток и издадени протоколи по чл. 117, които са били включени в регистрите на ревизираното дружество. Чрез възражението срещу ревизионния доклад са представени и фактури за последващи доставки и товарителници и протоколи за потвърждаване на получаването на стоки в РГърция и доказателства за плащане. Административните органи са приели, че липсват доказателства, които да сочат отразяване на тези фактури в счетоводството на ревизираното лице, че представените протоколи за потвърждение се отнасят към посочените фактури, че стоката е пристигнала на територията на РГърция. Установено е, че ревизираното дружество не разполага с търговски и производствени бази, няма МПС и други ДМА на територията на страната и извън нея. По счетоводни данни придобитите стоки не са налични, като е прието, че те са пристигнали на територията на страната, за тях не е извършен ВОД, а реализиране на територията на страната или са бракувани.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е приета от съда без оспорване, като се дава заключение, че е налице съответствие в предмета на доставките, вида и количеството на стоките, по фактурите, издадени от френските фирми, фактурите за продажби, издадени от ревизираното дружество към гръцките получатели.
Настоящият съдебен състав намира, че административният съд е изложил точно фактите по делото и е отграничил спорното от безспорното. Според него, а и според настоящия състав се установява, че ревизираното дружество е регистрирано по ЗДДС и е осъществило придобиване на процесните количества стоки от двете френски дружество, като те и последващите доставки къз РГърция не са отразени в отчетните регистри по ЗДДС и във VIES декларациите, подадени от ревизираното лице, както и отразяването им в счетоводството му. От правна страна спорът се свежда до това дали процесните доставки попадат в режима, уреден в чл. 15 от ЗДДС на т. н. тристранни операции. Административният съд е изложил правни съображения относно него, подробно развити в мотивите му, както и относно приложението на чл. 9 от ППЗДДС, в приложимата редакция и на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС.
Правилен и съответен на събраните доказателства е изводът на съда, че по отношение на процесните доставки не може да бъде приложен режима на тристранните операции, като ревизираното дружество не разполага съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ППЗДДС с изискващите се документи, които да обосноват това и конкретно липсват потвърждения от придобиващия в тристранната операция доколкото същите са недостоверни - съставени са на български език, издадени са на една и съща дата, която съвпада с датата на натоварване на стоката, а по шест фактури датата на на натоварването в РФранция предхожда датата на предаването на стоката в РГърция. Тези оспорени частни документи правилно не са приети като ползващи се с доказателствена сила, още повече че процесните доставки не са декларирани като придобивания на стоките и последващата им продажба в отчетните регистри по ЗДДС и във VIES декларациите. Няма доказателства, че тези доставки са обложени в държавата-членка, където са пристигнали (виж решение № 1063 от 2.02.2016 г. по адм. дело № 3162 по описа за 2015 г. на ВАС, I отделение на настоящия съдебен състав).
По повод на спора относно законосъобразността на ревизионния акт относно определеното по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, задължение за ДДС в общ размер от 17 802.97 лв., установен за данъчни периоди м. 07, м. 09, м. 10 и м. 12.2013 г., следва да се посочи, че на практика по тези 7 броя фактури, издадени от [фирма] има вече определено задължение, макар и по общия ред за ДДС, поради което решението е правилно, въпреки, че са изложени съображения само относно общия размер на така определеното задължение при съобразяване с извода на съдебния експерт.
Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора съдебни разноски не се дължат.
Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1626 от 12.08.2016 г. по адм. дело № 3171 по описа за 2015 г. на административен съд - Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.