Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по два броя касационни жалби от директорана Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" („ОДОП“) –гр. С. Ц управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 7062 от 17.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1572/2015 г. по описа на Административен съд София-град, Трето отделение, 13 състав и от М. М. А. в качеството на [фирма] срещу Допълнително решение № 1397 от 01.03.2016 г., постановени по адм. дело № 1572/2015 г. по описа на Административен съд София-град, Трето отделение, 13 състав.

Касаторът – директорът на Дирекция „ОДОП“ –гр. С. при ЦУ на НАП,обжалва Решение № 7062 от 17.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1572/2015 г. по описа на Административен съд София-град, Трето отделение, 13 състав, в частта с която е изменен по жалба на М. М.А.Р акт (РА) № 2191208455/25.03.2013г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - София, в изменената, съответно потвърдена, с решение № 1980 от 19.11.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА на определените задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчен период 2010г. като е определен данък за довнасяне в размер на 1679, 93 лева, ведно със съответните лихви. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторътоспорва приетото за незаконосъобразно от съда определяне на задълженията по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. с процесния РА.Твърди, че от представените в хода на ревизионното производство доказателства е видно, че отчетни разходи по сметка...