Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Х. Д. срещу решение № 192 от 14.08.2019 г. по в. гр. д. № 250 по описа за 2019 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 223 от 05.06.2019 г. по гр. д. № 24 по описа за 2019 г. на Габровския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу ТП „Държавно горско стопанство Габрово“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 7 от 16.11.2018 г., за възстановяване на предишната длъжност и за присъждане на 6 080 лв. обезщетение за оставането му без работа за периода от 16.11.2018 г. до 16.05.2019 г.

Касаторът твърди, че решението на Габровския окръжен съд е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Ответникът по касационната жалба ТП „Държавно горско стопанство Габрово“ я оспорва и моли въззивното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба на К. Х. Д. срещу решението на Габровския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, който се е произнесъл по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК с определение № 397 от 8.5.2020 г. по настоящото дело по следните въпроси:

1.Съставляват ли неизготвянето на изчерпателен доклад от първоинстанционния съд и неизпълнение на задълженията му по чл. 146, ал. 2 и ал. 3 от ГПК процесуални нарушения по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК, обуславящи възможност за събиране на доказателства във въззивното производство?

2. При изготвянето на неизчерпателен доклад по делото допустими ли са нови доказателства пред въззивния съд? Следва ли съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна?

По така формулираните проблеми следва да се приложат постановките, съдържащи се в ТР № 1/2013 г от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС и подробните разяснения, дадени в решение № 32 от 10.03.2016 г. по гр. д. № 4741/2015 г. на II ГО на ВКС. Съгласно чл. 7, ал. 1, изречение последно от ГПК съдът съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна. Конкретен израз на това съдействие е разпоредбата на чл. 146 ГПК, според която първоинстанционният съд е длъжен да извърши доклад по делото. Докладът включва изясняване на обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения от страните /списък на правнорелевантните факти/. Когато някое от претендираните права или някое от направените възражения произтича от факт, който не се твърди в исковата молба или отговора и не е допълнен по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен съгласно чл. 145, ал. 1 ГПК да постави на заинтересованата страна въпрос по този факт, като укаже значението му за претендираното право или направеното възражение. Когато страната заяви становището си по факта /осъществил се е или не се е осъществил/, съдът записва нейното изявление в протокола и дава съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК указания според доказателствената тежест на заинтересованата страна, че не сочи доказателства за установяването или опровергаването на факта. Когато твърдените от някоя от страните факти са неконкретни, неясни или си противоречат, съдът указва на заинтересованата страна да ги изясни, конкретизира или да отстрани противоречията в тях, както предвижда чл. 145, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК в доклада съдът трябва да посочи правната квалификация на всички претендирани от страните права и на всички направени възражения, реплики и дуплики. След като посочи кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, съдът посочва съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК кои от посочените в т. 1 от доклада правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника и им указва съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК за кои от твърдените или отричани от тях факти не сочат доказателства. Едва след това страните са длъжни да изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, указанията и доклада и от този момент настъпва преклузията за страните да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства, след като не са налице условията по чл. 147 ГПК. При липсата на надлежен доклад не настъпва преклузията на закона и направено доказателствено искане за пръв път във въззивната жалба е допустимо на основание чл. 266, ал. 3 ГПК. Нормите, регламентиращи дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото, изясняването на твърденията на страните за фактите и отстраняването на противоречията в тях са императивни. Когато произнасянето по наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение предполага непълнота на фактическите твърдения на страните и/или събиране на нови доказателства, въззивният съд дължи преценка извършил ли е първоинстанционният съд дължимите процесуални действия по докладване на делото и съответно настъпила ли е преклузията за въвеждане в спорния предмет на твърдения за факти и на исканията за събиране на доказателства. Ако направеният от първоинстанционният съд доклад е непълен или неточен, включително и когато този съд не е изпълнил задълженията си по чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК, въззивният съд в съответствие с т. 2 на ТР № 1/2013 г от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС е длъжен да приеме относимите за делото доказателства, които страната е пропуснала да представи пред първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.

При този отговор на поставените въпроси по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

Касаторът е изложил в исковата молба, че е работил в териториалното поделение на държавното горско стопанство в Габрово като горски надзирател, когато със заповед № 7 от 16.11.2018 г., връчена му на същата дата, е било прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ. Посочил е, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е установено по безспорен начин, че не може да изпълнява възложената му работа и че не съществува подходяща за здравословното му състояние работа. В заповедта е констатирано само, че работодателят не е определял подходящи места за трудоустроени при условията на чл. 315 от КТ, тъй като предприятието има числен състав само от 36 човека. Оспорил е твърдението, че работодателят не разполага с разкрити незаети щатни места и не е в състояние да му предложи подходяща работа. Заявил е, че в предприятието съществуват и други длъжности, които би могъл да изпълнява. Затова е поискал уволнението да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата длъжност и да му бъде присъдено обезщетение за оставането му без работа в размер на 6 080 лв.

В отговора на исковата молба работодателят е оспорил исковете. Заявил е, че според т. 19 на решението на НЕЛК ищецът не може да изпълнява трудовите си задължения заради здравни противопоказания. Посочил е, че общата щатна численост е 35 работни места, поради което няма задължение да определя работни места за трудоустроени работници и служители. В предприятието няма други свободни длъжности, които ищецът би могъл да заеме. Свободни са три бройки за техник лесничейство, които съответстват на неговата длъжност, една длъжност за специалист по лесовъдство и една незаета длъжност за огняр. Тези длъжности са свързани с дейност, която е противопоказна за ищеца по медицински показатели.

С молба вх. № 1885 от 12.03.2019 г. ищецът е оспорил твърдението на работодателя, че няма задължение да определя работни места за трудоустроени работници и служители. Заявил е, че това задължение произтича от чл. 22, ал. 1 от Браншовия трудов договор, копие от който е представил към молбата.

В писмената си защита представителят на работодателя е изтъкнал, че за да черпи права от браншовия колективен трудов договор, ищецът е следвало да докаже, че е член на синдикална организация или присъединил се служител, което нито е твърдял, нито е доказал.

Габровският районен съд е приел, че ищецът не може да работи при обичайните си условия на труд съгласно експертно решение на националната експертна лекарска комисия. Работодателят няма задължение да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване, тъй като общият брой на работниците и служителите е под петдесет. По делото няма данни за членство на ищеца или присъединяване към синдикалните организации, поради което ищецът не може да се позовава на чл. 22, ал. 1 от браншовия колективен трудов договор, предвиждащ такова задължение за работодателя. Преценил е, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е имало друга работа, подходяща за здравното състояние на ищеца, която да му бъде предложена. Ето защо е достигнал до извода, че е осъществен фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, предоставящ на работодателя правото да прекрати трудовото правоотношение и затова е отхвърлил предявените искове.

Във въззивната си жалба ищецът е изтъкнал, че първоинстанционният съд е пропуснал да посочи в доклада си значението за делото на обстоятелството дали той ще се ползва от защитата по браншовия колективен трудов договор. Позовавайки се на това допуснато според него процесуално нарушение, касаторът е поискал да бъдат приети от въззивния съд представените към жалбата доказателства, според които е член на синдикалната организация в предприятието.

В публичното съдебно заседание на 1.8.2019 г. Габровският окръжен съд е отказал да приеме доказателствата към въззивната жалба, тъй като възможността ищецът да ги представи е преклудирана, а освен това не е имало твърдение, че е член на синдикалната организация. След това въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, възприемайки неговите мотиви.

От изложеното е видно, че ищецът е обосновал задължението на работодателя да му предложи подходящо работно място с чл. 22, ал. 1 от представения от него браншови колективен трудов договор от 16.01.2017 г. Текстът на чл. 22, ал. 1 от договора задължава работодателя в едномесечен срок от подписването му да определи работни места за трудоустрояване. По възражение на работодателя, повдигнато в писмената защита, районният съд е приел за недоказано, че колективният трудов договор разпростира действието си спрямо ищеца, тъй като липсват доказателства да е синдикален член или да се е присъединил към него. Всъщност посредством молба вх. № 1885 от 12.03.2019 г. ищецът е допълнил исковата молба и е представил браншовия трудов договор съобразно чл. 143, ал. 2 от ГПК. Останало е обаче неизяснено дали ищецът твърди, че е член на синдикалната организация или се е присъединил към договора, след като се позовава на този договор. Районният съд е бил длъжен да отстрани тази неяснота чрез поставяне на въпроси по реда на чл. 145, ал. 1 от ГПК, да укаже значението на фактите на синдикалното членство или присъединяването към договора и да даде съгласно чл. 146, ал. 2 от ГПК указания за доказване на тези факти. Като не е извършил съответните процесуални действия, районният съд е допуснал процесуално нарушение, което е породило задължение за въззивния съд да приеме представените с жалбата доказателства на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК. Отказвайки да изпълни това свое задължение, въззивният съд е допуснал на свой ред процесуално нарушение по посочените по-горе в отговора на въпросите съображения. Нарушението е съществено, тъй като е лишило ищеца от възможността да докаже, че се ползва от разпоредбата на чл. 22 чл. 22, ал. 1 от браншови колективен трудов договор от 16.01.2017 г. и по този начин се е отразило на правилността на обжалваното решение. Ето защо това решение трябва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, с цел да бъдат приети представените с въззивната жалба писмени доказателства, тъй като това искане на касатора не е било преклудирано. При разрешаване на спора по същество съставът на въззивния съд трябва да съобрази също, че спорът дали има подходяща длъжност за заемане от работника или служителя не може да бъде разрешаван едностранно от работодателя или от съда, а по него следва да се произнесе здравният орган по реда на чл. 3 от Наредба за трудоустрояване/ решение по гр. д. 3772/19 г. на III ГО на ВКС/.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 192 от 14.08.2019 г. по в. гр. д. № 250 по описа за 2019 г. на Габровския окръжен съд

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Габровския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: