ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2686
Гр. София, 17.10.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
изслуша докладваното от съдия З. Х. т. д. № 130 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Л. Д. М. срещу решение № 1089 от 06.10.2023 г. по т. д. № 449/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което след отмяна на решение № 3158/20.10.2022 г. по г. д. № 17946/2021 г. по описа на РС – Варна, е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Л. Д. М. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск по чл. 405 КЗ за заплащане на сумата 24 950 лева, предявена като частична претенция от цялото вземане в размер на 52 000 лева, представляваща претендирано застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „каско” на МПС, сключен със застрахователна полица № BG 0201 19[ЕИК]/29.01.2019 г. с валидност от 29.01.2019 г. до 28.01.2020 г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛ 600” с ДК [рег. номер на МПС] , изразяващи се в увреждане на цилиндров блок (комплект с глави) и 12 броя бутала, настъпили вследствие на застрахователно събитие от 23.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2021 г. до окончателното плащане, и са присъдени разноски в полза на ответника.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд неправилно е счел, че пред първоинстанционния съд не са представени доказателства, че увреденият мотор е заводски монтирания на процесния застрахован автомобил. Сочи, че това обстоятелство не е било оспорено от ответника, а и се установява от заключението по събраната пред първата инстанция САТЕ. Оспорва като необосновани изводите на въззивния съд, че следва да кредитира заключението по събраната повторна САТЕ, въз основа на което е приел, че не се установява настъпване на застрахован риск. Изтъква, че обстоятелството, че вещото лице е специалист в дадена материя, не означава, че изводите му са обосновани и правилни. Сочи, че е необоснован изводът на въззивния съд, че ищецът е проявил неправилна преценка, като подчертава, че от събраните гласни доказателства се установява, че заливането на автомобила с вода е в резултат на поведението на друго лице – водач на насрещно движещ се микробус. По тези доводи моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен като основателен. Претендира присъждане на разноски по делото.
В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:
1. Допустимо ли е въззивният съд да прави изводи и да отговаря на въпроси, когато не е сезиран чрез въззивната жалба и/или отговора на въззивната жалба?
2. Задължен ли е бил въззивният съд при възприето от него обстоятелство, че в представените доказателства – свидетелство за регистрация част II, не фигурира номер на двигател, да събере доказателства в тази насока, когато по делото има приета и неоспорена САТЕ, която по безспорен начин е установила принадлежността на повредената вещ – мотор № 27595240016593, и е потвърдено, че вещта – мотор, е заводски монтирана на този автомобил?
3. При игнориране на конкретно заключение по САТЕ за даден факт и свидетелски показания, потвърждаващи същия, въззивният съд бил ли е длъжен да събере други доказателства с цел изясняване на фактическата обстановка?
В предоставения срок не е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и от третото лице помагач на страната на ответника – [община].
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд с обжалваното решение е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и счел, че между страните не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че към дата 23.07.2019 г. процесният лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛ 600” с ДК [рег. номер на МПС] , е бил застрахован при ответното дружество по застраховка „Каско” на МПС; че ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя, както и че последният е отказал да му заплати застрахователно обезщетение.
Позовал се е на събраните гласни доказателства при разпита на свидетеля А. П., съобразно които през м. юли 2019 г. е управлявал автомобила си по [улица]от МОЛ Варна, движейки се зад автомобила на ищеца марка „Мерцедес ЦЛ 600”; двата автомобила се движели с ниска скорост; достигнали до място, където на улицата се била събрала вода; отсреща преминал бял микробус „Мерцедес“ с доста висока скорост и залял предния автомобил, който спрял, а водачът му включил аварийните светлини; св. П. слязъл да помогне и видял, че се е събрала доста вода, намокрил си краката; направили опити да запалят колата, но неуспешно; пешеходци им помогнали да я избутат, след което ищецът се обадил на пътна помощ. Отчел, че свидетелят е заявил, че познавал ищеца от залата, в която тренират, но го разпознал едва след като слязъл да му окаже помощ.
Въззивният съд обсъдил и събраните по реда на чл.176 ГПК обяснения от ищеца, че автомобилът е закупен като нов внос от Германия, на 6-7 месеца; двигателят му е функционирал перфектно преди инцидента; когато видял наводнения участък е спрял, като зад него се събрала колона от няколко автомобила, някои свирели, други го изпреварили и той преценил, че може да мине, поради което вдигнал окачването на автомобила, за да стане максимално висок и започнал плавно да преминава; когато слязъл от колата, видял, че водата е на 10-15 см под ръба на прага; превозното средство, което образувало приливната вълна било бял микробус, закрит отзад; когато микробусът преминал се чувало рев на мотор, като поради високата му скорост ищецът се отместил леко вдясно, тъй като се притеснил да не се ударят; нямало никакво обозначение на наводнения участък от пътя.
Въззивният съд е посочил, че приема, че от събраното по делото като писмено доказателство писмо от „С. Стар М.“ ЕАД е видно, че лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛ 600” с ДК [рег. номер на МПС] заводски е оборудван с бензинов двигател тип М275 с идентификационен номер 275953 40 016593.
Обсъдил е заключението на събраната пред РС - Варна съдебно-автотехническа експертиза и посочил, че според вещото лице реалният и възможен механизъм на настъпване на уврежданията е следният: автомобилът при движение попада в участък от пътното платно, залят с вода, и при разминаване с друго превозно средство е залят от изместената от същото водна маса. Отчел е, че според вещото лице уврежданията, които са установени при огледа от застрахователя са по механичната част на двигателя на автомобила и е възможно да са настъпили при попадане на вода в цилиндрите, както и че е налице причинно-следствена връзка между процесното събитие и настъпилите вреди за автомобила, като е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото събитие. Позовал се е на констатациите на вещото лице, че е налице увреждане/надиране на стените на цилиндрите, и на изводите му, че този тип двигатели с алуминиев блок и Силитек покритие не подлежат на ремонт и възстановяване и е нужна подмяна на двигателя с нов; че не е възможно двигателят да засмуче вода, намираща се под нивото на автомобила, а е нужно водата да достигне до ниво над долната част на предната броня, откъдето постъпва въздухът в двигателя; че е технически възможно автомобилът да премине през спокойна водна маса, достигаща дори до мястото на постъпване на въздуха в двигателя, над долния край на предната броня, стига автомобилът да не се движи с висока скорост и двигателят да не работи на високи обороти; че автомобилът е бил с пробег от около 200 000 км, поради което и предвид възрастта на автомобила, ако увредата на двигателя се дължи на заводски дефект, то същият би се появил доста по-рано по време на експлоатацията на автомобила. Посочил е, че вещото лице е дало заключение, че с оглед спецификата на уврежданията по цилиндрите същите са настъпили вследствие на попадане на вода в тях, както и че двигателят на процесния автомобил не е възможно да бъде увреден само при дъжд, нужно е същият да работи към момента на увреждането и водната маса да се движи в посока към автомобила (обратна на посоката му на движение).
Въззивният съд е подчертал, че това заключение е оспорено от ответника – застраховател, и посочил, че както е приел с определението си по чл. 267 ГПК, РС - Варна е извършил съществено процесуално нарушение, като не е допуснал повторна САТЕ с оглед спорните факти между страните.
Посочил е, че от заключението на вещото лице по повторната САТЕ се установява, че при огледа на стените на цилиндрите на процесния двигател се установяват повреди по повърхността на всичките 12 цилиндъра, които се изразяват в драскотини по посоката на движение на всяко едно от буталата - двустранно в равнината на това движение нагоре и надолу - с различна степен на ширина и дълбочина на задиранията. Изтъкнал е, че вещото лице не открива следи от окисляване по стените на цилиндрите (в смисъла, който се търси в настоящия процес - повреда, причинена от попадане на вода в цилиндрите; оксидация в различна степен нормално състояние за алуминия и неговите сплави в природата). Отчел е извършеното замерване на отстоянието на всяко едно от 12-те бутала в ГМТ спрямо равнината на цилиндровия блок към главите, както и че разликите в размерите са от порядъка на 0.2-0.3 мм. Позовал се е на извода на експерта, че като се има предвид степента на точност на замерването, както и наличие на фабрични хлабини в коляно-мотовилковия механизъм и неговата конструкция, то с най-голяма степен на вероятност повредени /изкривени/ от воден удар биели няма. Подчертал е извода на експерта, че задирания от подобен характер най-често се появяват в следствие на повреда или блокиране /запичане в каналите/ на уплътнителните пръстени на буталото /сегменти/; когато сегментите не изпълняват правилно функцията си /чрез триенето си в стената на цилиндъра да осигурят максимално уплътнение на газовете при минимални загуби от триене и да отвеждат температурата от цилиндъра/, буталото започва да контактува със стената на цилиндъра с по - голяма площ, при което триенето и температурата в тези точки се повишават и това води до разрушаване на съставните материали в зоната на контакта. Отчел е заключението на експерта, че сегментите на буталото се изработват от железни сплави и се закаляват - те се конструират да бъдат твърди, износоустойчиви и същевременно еластични при режимите си на работа, както и че попадането на вода в процеса на работа може да повлияе на тези конструктивни характеристики и да ги промени - напр. презакаляването може да доведе до загуба на еластичност и съответно до счупване на сегмента, обосновано с доводи, че водата е несвиваема и при попадане на определен обем от нея в съответния работен такт компресиране, могат да настъпят следните процеси: ако обема на постъпилата в цилиндъра вода е по-голям от този на горивната камера, то тази вода не би позволила на буталото да достигне позицията ГМТ /Г. М. Т. и ако силата и въртящия момент са достатъчно големи, движението на коляновия вал би довело до изкривяване или скъсване на съответната биела, евентуално счупване на буталото; известни са и повреди по колянов вал и вал-линия на блока; ако обема на постъпилата в цилиндъра вода е по-малък от този на горивната камера, то до преки механични повреди, описани по-горе, не би се стигнало, възможни са повреди по сегменти, запалителни свещи и др., както и до разваляне на горивния процес в съответния цилиндър, което съответно води до влошена работа на двигателя, вкл. и до неговото загасване. Подчертал е изводът на експерта, че най-вероятно повредата в двигателя е настъпила в следствие на повредата на сегментите /на всичките цилиндри, въпреки различната степен на задиране/, както и че освен посочената по-горе вероятна причина /презакаляване/, сегментите могат да бъдат повредени и от прегряване на двигателя /по много причини/ или от лошо смазване /некачествено масло и ненавременната му замяна/, но във втория случай това е относително дълъг процес и не става изведнъж. Посочил е, че съобразно заключението на експерта фабричен дефект в конкретния случай е изключен и че двигателят на въпросния автомобил технически не би могъл да бъде повреден, ако същият бе попаднал в зоната на проливен дъжд.
При гореописаните събрани по делото доказателства въззивният съд е приел, че дава вяра на заключението на вещото лице по повторната САТЕ, тъй като същото е обективно и компетентно дадено. Посочил е, че кредитира заключението на вещото лице М. П. Т., защото той е специалист „Двигатели с вътрешно горене“ и обстойно е изследвал процесния двигател. Добавил е, че не кредита заключението на А. Х. В., че е налице причинно-следствена връзка между процесното събитие и настъпилите вреди за автомобила, доколкото последният не е специалист по двигатели с вътрешно горене, а е специалист по икономически и автотехнически експертизи, оценител на машини и съоръжения, оценител на недвижими имоти. Изтъкнал е, че обстоятелството, че свидетелят А. П. е видял спирането на процесния автомобил след частичното му заливане от вълна, образувана от преминаването на бял микробус, не води до обратен извод. Подчертал е, че вещото лице М. Т. не открива следи от окисляване по стените на цилиндрите (в смисъла, който се търси в процеса - повреда, причинена от попадане на вода в цилиндрите), от което следва, че не е налице попадане на вода в цилиндрите. Посочил е, че кредитира извода на последния експерт, че като се има предвид степента на точност на замерването, както и наличие на фабрични хлабини в коляно-мотовилковия механизъм и неговата конструкция, с най-голяма степен на вероятност повредени /изкривени/ от воден удар биели няма. Добавил е, че съобразно заключението на експерта при воден удар би следвало да има и счупени бутала, каквито в случая не са налице.
Обобщил е, че въз основа на гореизложеното достига до извода, че повредата на двигателя на процесния автомобил не се дължи на попадане на вода в цилиндрите, т. е. не се дължи на твърдения в исковата молба покрит от застрахователя риск, поради което е счел искът за заплащане на застрахователно обезщетение за неоснователен. По тези мотиви е отменил първоинстанционното решение и вместо него постановил друго, с което е отхвърлил предявения иск по чл. 405 КЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
Поставените от касатора първи и трети процесуални въпроси касаят правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. Същите са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в практиката на ВКС по множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Съгласно утвърдената практика на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, в който смисъл са разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК.
Въззивното решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, включително задължителната по ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е съобразил с доводите на страните по депозираните въззивна жалба и писмен отговор – отчел е поддържаните с жалбата на ответника възражения, че фактическата обстановка е неправилно установена от първоинстанционния съд; че заключението по приетата САТЕ пред първоинстанционния съд е необосновано, защото е дадено от неспециалист по поставените задачи; че вещото лице, макар и извършило оглед на двигателя не е сверило номера му; че въззивникът е оспорил заключението, но при процесуално нарушение първоинстанционния съд не е уважил искането му за допускане на повторна експертиза. Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на повдигнатите като спорни с въззивната жалба и отговора обстоятелства и е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително двете заключения по събраните основна и повторна САТЕ. Решаващата дейност на съда е ясно и подробно отразена в мотивите към въззивното решение, като съдът е посочил защо при така събраните по делото доказателства приема предявеният иск за неоснователен, с което е изпълнил изискванията на чл. 12 ГПК.
Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.
Съдът не се е отклонил и от служебно известната на настоящия състав на съда практика във връзка с поставения от касатора трети въпрос в частта му за задълженията на съда да обсъди и извърши преценка дали да кредитира или не събрано по делото заключение на СЕ.
С решение № 24 от 23.04.2020 г. по т. д. № 437/2019 г., ТК, І ТО на ВКС, е извършено позоваване на задължителните разяснения в ППВС № 5/1979 г., че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице против своето убеждение, но когато го отхвърля, той е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, неверните, неточни или ненаучни изходни позиции, като прецени всестранно и други доказателства. Посочена е като относима практиката по постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г. на ВКС, ГК, І ГО, решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на ВКС, ГК, І ГО, решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 378/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО, решение № 57 от 06.07.2016 г. по гр. д. № 5932/2015 г. на ВКС, ГК, ІI ГО и прието, че заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Доколкото съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице /дори и когато страната не е направила възражение срещу него/ и на база изходни данни от него сам формира други крайни изводи, той трябва да изложи подробно начина, по който е достигнал до съответните резултати, като получаването им трябва да е обяснено ясно и разбираемо, за да може съответният извод да бъде разбран и оспорен от страните, респективно проверен при обжалване. В този смисъл е и даденото разрешение с решение № 390 от 26.06.2015 г. по гр. д. № 7568/2013 г., ГК, ІV ГО на ВКС, а именно, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него - 202 ГПК /чл. 157, ал. 4 ГПК отм./, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.
Въззивният съд не се е отклонил от горецитираната практика, като е изложил мотиви защо не възприема заключението по приетата от първоинстанционния съд САТЕ, а кредитира и дава вяра на заключението на експерта по приетата повторна САТЕ, включително като е съобразил притежаваните от експертите специални знания, обосноваността на изводите им и извършените от последните огледи и замервания. Изложил е мотиви и как заключенията кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по поставения от касатора втори въпрос, доколкото с последния се изисква проверка от касационната инстанция на правилността на процесуалните действия на въззивния съд по събиране на доказателства по делото, каквато дейност касационната инстанция не може да осъществи на етапа на селектиране на касационните жалби. Въпросът съдържа и невъзприети от въззивния съд фактически твърдения – въззивният съд е приел, че е налице оспорване на приетата по делото от първоинстанционния съд САТЕ и че е налице спор по фактите, включително за номера на увредения мотор на застрахования автомобил, което определя въпроса като необусловил изводите на въззивния съд.
По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация. Не претендира и не доказва извършване на разноски, поради което такива няма да бъдат присъдени с настоящото определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1089 от 06.10.2023 г. по т. д. № 449/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна.
Определението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – [община].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.