О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 164

София, 02.10.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д.Ц ч. гр. д. № 2318/2020 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Т. И. Г. и С. К. Г. чрез техния процесуален представител адв. М. Д., срещу въззивно определение № 1571 от 10.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1047/2020 г. на Окръжен съд - Варна. С него е оставена без уважение подадената от Т. Г. и С. Г. частна жалба срещу определение № 3308 от 26.02.2020 г. по гр. д. № 20641/2019 г. на Варненския районен съд, ХVІІ- ти състав, с което на основание чл. 130 ГПК е прекратено производството по делото и е върната подадената от тях искова молба.

В частната касационна жалба са изложени доводи за недопустимост на обжалваното определение. Според жалбоподателите потвърденото с него определение на първоинстанционния съд е било недопустимо, тъй като е постановено без да бъдат разгледани оплакванията за изключително тежките, до степен на нищожност, пороци, допуснати по гр. д. № 18633/2012 г. На следващо място жалбоподателите поддържат, че въззивното определение е и неправилно, тъй като въззивният съд не е съобразил, че с дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба жалбоподателите са били поставени в ограничена рамка, тъй като съдът е посочил неизчерпателна съдебна практика относно пороците, водещи до нищожност на съдебен акт, но не и към застъпеното в доктрината становище на проф. Ж. С., според което „нищожно е и...