Производството е по чл. 274, ал. 2, изр 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. Д. Т. ЕГН-[ЕГН] против разпореждане № 70 от 02.07.2020 г. на председателя на първо гражданско отделение, постановено по преписка № 3891 от 25.06.2020 г. на ВКС, І гр. о., с което е отказано образуване на производство по чл. 307 ГПК поради недопустимост на подадената от него молба за отмяна вх.№ 851 от 22.01.2020 г., уточнена с молба № 4525 от 05.06.2020 г. по описа на РС-Разлог.

В частната жалба се излагат твърдения на неправилност на влязлото в сила решение № 674/02.11.2001г. по гр. д.№ 1544/2000 г. на РС-Г. Д, потвърдено с решение № 426/22.10.2002 г. по гр. д.№ 1595/2000 г. на Благоевградски окръжен съд, последното оставено в сила от ВКС с решение № 799 от 28.07.2004 г. по гр. д.№ 253/2003 г. и на определение № 36/23.01.2019 г. по ч. гр. д.№ 162/2019 г. на ВКС, ІV гр. о., с което е потвърдено определение № 5006/06.11.2018 г. по гр. д.№ 856/2018 г. на Окръжен съд-Благоевград. По отношение на обжалваното сега разпореждане, са изразени оплаквания за нарушение на КЗПЧОС, защото въпросът не е разгледан в открито съдебно заседание в тричленен състав.

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна по отношение на която е постановен неблагоприятен за нея съдебен акт, против разпореждане, което прегражда развитието на делото и подлежи на обжалване. Затова съдът преценява частната жалба като допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

От материалите по преписката, образувана пред ВКС се установява, че с молба за отмяна вх.№ 851 от 22.01.2020 г., уточнена с молба № 4525 от 05.06.2020 г. по описа на РС-Разлог е поискана отмяна на влязло в сила на 28.07.2004 г. решение № 674/02.11.2001г. по гр. д.№ 1544/2000 г. на РС-Г. Д, потвърдено с решение № 426/22.10.2002 г. по гр. д.№ 1595/2000 г. на Благоевградски окръжен съд, последното оставено в сила от ВКС с решение № 799 от 28.07.2004 г. по гр. д.№ 253/2003 г. С това решение е отхвърлен предявеният от него срещу О. Г. Д иск за собственост поради това, че претендираният имот е бил отчужден и е част от реализирано обществено мероприятие – сега е част от двор на училище, поради което той не се реституира на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ.Пна е отмяна и на определение № 36/23.01.2019 г. по ч. гр. д.№ 162/2019 г. на ВКС, ІV гр. о., с което е оставено в сила определение № 5006/06.11.2018 г. по гр. д.№ 856/2018 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено определение № 4901 от 13.09.2018 г. по гр. д.№ 617/2018 т. на РС-Разлог, с което е върната исковата молба, подадена от А. Т. против О. Г. Д, като недопустима. С основната и поправената молба за отмяна на посочените актове се сочат основанията за отмяна по чл. 303, ал., т. 1, 3,4, 5,6 и 7 ГПК, но в съдържанието й са изложени доводи за неправилност на двата съдебни акта, като молителят се позовава на новооткрити доказателства, които според него следва да установят, че не е имало отчуждаване. По отношение на определението, доводите на молителя са свързани с това, че то е постановено в закрито заседание, поради което е нарушено правата му по чл. 38 и чл. 39 КЗПЧОС.

С обжалваното разпореждане е отказано образуване на производство по чл. 307 ГПК поради недопустимост на молбата. По отношение на решението, чиято отмяна се иска, съдът е посочил, че то е влязло в сила на 28.04.2004 г. и тъй като е постановено при действието на отменения ГПК, съгласно чл. 232 от същия, срокът за отмяна е изтекъл в едногодишен срок – т. е. на 28.04.2005 г. Съобразно разясненията, дадени в т. 8 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК, молбата за отмяна е просрочена и поради това недопустима. По отношение на искането за отмяна на влязлото в сила определение, с което е потвърдено връщането на исковата молба за установяване неистиност на документи, съдът се е позовал на приетото в т. 6 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК, според което това определение не подлежи на отмяна. На такава подлежат само определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска от ищеца, какъвто не е настоящия случай.

Разпореждането е правилно.

Влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо и е задължително за съда и страните – чл. 297 ГПК. Разрешеният с него спор не може да се пререшава – чл. 299 ГПК.Оата на влязло в сила решение е възможна само на някое от изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна, изведени от съдържанието на молбата, но за това законодателят е предвидил пределни срокове, след които дори да е налице някое от тези основания, производството по отмяна е недопустимо. Неправилността на влязлото в сила решение не е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. То не бе основание за отмяна и по чл. 231 от отменения ГПК, който бе в сила до 01.03.2008 г. В нормата на чл. 232 от отменения ГПК бе определен краен срок от една година, след изтичането на който се преклудира правото да се иска отмяна на влязлото в сила решение на всички основания, посочени в чл. 231 ГПК отм., Затова с т. 8 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че молбите за отмяна на влезли в сила решения, постановени по отменения ГПК са недопустими ако са подадени след изтичане на една година от влизане в сила на решението, когато този срок е изтекъл към момента на влизане в сила на новия ГПК – 01.03.2008 г. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В конкретния случай едногодишният срок, в който е могло да се иска отмяна на влязлото в сила решение е изтекъл на 28.07.2005 г., т. е. преди влизане на новия ГПК на 01.03.2008 г., поради което това право е погасено. Затова изводът в обжалваното разпореждане, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена след изтичане на преклузивният срок за това е съобразен със закона и е правилен.

По отношение на искането за отмяна на влязлото в сила определение за връщане на исковата молба по чл. 124, ал. 4 ГПК поради недопустимостта й, изводът в обжалваното разпореждане е съобразен с приетото в т. 6 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, което също е задължително за прилагане от всички съдилища и органи в страната - чл. 130, ал. 2 ГПК. Съгласно приетото с този тълкувателен акт, „не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска”. В случая исковата молба е върната поради недопустимост на иска, а не поради отказ от иска, заявен от ищеца. Следователно и в частта, с която се иска отмяна на влязлото в сила определение за връщане на исковата молба, молбата за отмяна е недопустима, като подадена против неподлежащ на отмяна съдебен акт.

Оплакването, че въпросът не е разрешен в открито съдебно заседание е неоснователно. В открито съдебно заседание може да се насрочи само молба за отмяна, която е допустима, съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК, т. е. такава, която е подадена в срок, против подлежащ на отмяна съдебен акт и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 306 ГПК. Тъй като подадената от молителя молба за отмяна на влязлото в сила решение е недопустима като просрочена, а в частта за отмяна на определението е против неподлежащ на обжалване съдебен акт, тя не е подлежала на насрочване в открито съдебно заседание, съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК.

Оплакването, че разпореждането е постановено от председателят на отделение на ВКС, а не от тричленен състав също е неоснователно. Съдът се произнася с три вида съдебни акт – решения, определения и разпореждания. Разпорежданията се постановяват в състав от един съдия и с тях съдът се произнася по въпроси, касаещи образуването и движението на делото. Нормата на чл. 307, ал. 2 ГПК предвижда разглеждане в открито съдебно заседание от тричленен състав на ВКС само ако тя е допустима – подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и ако съдържанието й съответства на изискването на чл. 306 ГПК. Тъй като тези изисквания за редовност на молбата не са налице, тя правилно не е образувана за разглеждане по същество.

Оплакването за нарушение на чл. 38 и чл. 39 от КЗПЧОС не кореспондира на настоящото производство. Тези текстове уреждат процедурата за разглеждане на дела от ЕСПЧ ако жалбата е приета за допустима пред него. Вероятно молителят има предвид правото на справедлив процес, провъзгласено в чл. 6 от КЗПЧОС. Съгласно този текст, всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. В случая молителят не е бил лишен от възможността публично да се разгледа делото му за защита на твърдяното от него гражданско право пред три инстанции, приключило с постановяване и влизане в сила на решение. Нормата не изисква във всяка фаза на процеса и при развитие на извънредните средства за отмяна на влязло в сила съдебно решение да се развие публично разглеждане на спора. Отделно от това, молителят е имал възможност да иска отмяна на решението в рамките на преклузивнят едногодишен срок, но не се е възползвал от нея.

По изложените съображения, обжалваното разпореждане съответства на закона и е съобразено с данните по делото, поради което, като правилно, следва да се потвърди.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 70 от 02.07.2020 г. на председателя на първо гражданско отделение, постановено по преписка № 3891 от 25.06.2020 г. на ВКС, І гр. о., с което е отказано образуване на производство по чл. 307 ГПК поради недопустимост на подадената от А. Д. Т. ЕГН-[ЕГН] молба за отмяна вх.№ 851 от 22.01.2020 г., уточнена с молба № 4525 от 05.06.2020 г. по описа на Районен съд - Разлог.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: