Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Т. Р., както и по касационна жалба на А. И. Б., двамата представлявани от адв.П. В., срещу решение №2462 от 11.11.2019г по в. гр. дело № 1747/2019 на Софийски апелативен съд. В производство по реда на чл. 196 и сл. от ГПК отм. във вр. пар 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК, САС е потвърдил решение №83 от 07.01.2019г по гр. д №2863/2006г на СГС, с което срещу касаторите е уважен иск за прогласяване на недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот акт № т. 1 н. д№/5г от 26.01.2005г, с купувач касаторката Е. Т. Р. и сключен с представителството на настойника на продавача С. П., последният поставен под пълно запрещение към момента на сделката и починал преди завеждане на исковата молба, до размера на 1/2 ид. част, съобразно наследствените права на ищцата М. Б. Г..

Като въззивната инстанция, Софийски апелативен съд е променил дадената на първа инстанция квалификация на иска, изключвайки от нея въприетото от СГС основание за нищожност, уредено в чл. 26, ал. 1, предл трето ЗЗД, като е посочил основанието на чл. 40 ЗЗД при наведените обстоятелства / съгл. молба с вх.№854/06.01.2011 г. /на л. 152 от делото на СГС/за уточняване на предявените искове/.

Съставът на САС е посочил, че първостепенният съд е обсъждал в мотивите на решението си именно фактически обстоятелства по чл. 40 ЗЗД като е приел, че при сключването на сделката настойникътБойчев и приобретателката Р. са действали във вреда на представлявания.Произнесено по предявените фактически основания, решението е прието за допустимо, но при неправилна правна квалификация на предявената претенция, поради което въззивната инстанция посочва приложимия закон в изпълнение на служебните си задължения да даде правна квалификация на предявения предпочитан иск, този по чл. 40 от ЗЗД.Изтъкнато е разяснението в т.III от Тълкувателно решение №5/12.12.2016 г. по тълк. д.№5/2014 г. на ОСГТК, че с чл. 40 от ЗЗД е уредена хипотеза на относителна недействителност на сделката, която може да бъде релевирана само от представлявания и от неговите универсални правоприемници, а не хипотеза на абсолютна нищожност на сделката и следователно неправилно първостепенният съд е квалифицирал иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във вр. чл. 40 от ЗЗД.Въззивният съд на свой ред е изтъкнал, че ищцата е активно легитимирана до размера на своите наследствени права, в която връзка е обсъдил и възраженията на ответниците, и доказателствата, събрани пред въззивната инстанция включително. В хода на производството, на 06.05.2019 г. ищцата Г. е починала, като с протоколно определение на САС от 06.06.2019г. са конституирани нейните наследници по закон, на основание чл. 120 от ГПК отм. По фактите въззивният съд е приел, че от 14.06.2004 г. наследодателят на ищцата е бил поставен под пълно запрещение, с решение от 12.07.2004 г. на Органа по настойничество е бил назначен Настойнически съвет излъчил като настойник ответника А. Б..С протокол от 22.10.2004 г. е взето решение да бъде продаден собственият на С. Б. недвижим имот - апартамент в [населено място] със застроена площ от 93, 87 кв. м., поради намерението с получените от продажбите на имуществото суми запретеният да бъде настанен при по - добри условия като бъде нает човек, който да полага грижи за него, с помощта на настойника. Съобразено е било заявеното от евентуален купувач, готов да закупи имота за 60 000 евро и да плати необходимите суми за продажната цена.

Настойникът е депозирал пред Софийски районен съд молба, като е поискал от съда да бъде издадено разрешение в полза на този купувач за сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ евро. С решение от 08.11.2004 г на основание чл. 118 и чл. 73/2/ от СК, съдът е дал разрешение на настойника да продаде апартамента, за сума не по-ниска от данъчната оценка на имота, която да бъде внесена в банка на името на поставения под запрещение, преди вписване на нотариалния акт. При пазарна цена на имота от 102 000 лева, както е установено по приета СТЕ и при налично заявление и готовнот от страна на купувач да придобие имота на цена от 60 000 евро, настойникът и ответницата действат във вреда на представлявания при сключването на сделката по нотариален акт за покупко-продажба №, том I, рег.№, нот. дело №/ г., съгласно който имотът е продаден за сумата от 47500 лв, при данъчна оценка 47 351, 80 лева.Двамата заявяват на нотариуса за предварително внесена по банкова сметка на продавача сума, което обстоятелство не се установява, тъй като не се установява запретеният не е имал въобще разкрита банкова сметка Пред органа по настойничестното също не е даван отчет/ писмо на Столична община – район „Красно село“, вх.№53661/17.10.2008 г./ В обяснения по реда на чл. 114 ГПК отм. ответницата Р. се е позовала на плащане на парите „на ръка“, а другият ответник не се е явил да даде обяснения, след като са били указани последиците от неявяването му. Горните обстоятелства са дали основание на САС да приеме фактическият състав на чл. 40 ЗЗД за осъществен. Третото лице, с което пълномощникът е договарялвъв вреда на представлявания, е недобросъвестно. „Споразумяването“ по смисъла на чл. 40 от ЗЗД между представителя и насрещната страна, е посочено като обективирано в самия недействителен договор, увреждащ представлявания, което е първият елемент от фактическия състав. Вторият елемент от този фактически състав е субективен и се изразява не винаги в общ сговор и общо намерение /цел/ у представителя и насрещната страда да увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност – те и двамата знаят, осъзнават, че сключения договор обективно уврежда представлявания. Недобросъвестността на купувача въззивният съд е приел за установена при конкретните обстоятелства, следвайки насоките, установени като съдебна практика на ВКС – решение №841/19.01.2010 г. по гр. д.№3530/2008 г. на ВКС, 4-то гр. отд., Решение №21/24.03.2015 г. по гр. д.№3529/2014 г. на ВКС, 4-то гр. отд./ Настойникът /ответник/, като му е било известно, че за имота има кандидат, съгласен да купи имота на продажна цена от 60 000 евро/с левова равностойност 117 349, 80 лв./, и именно за продажба при тези условия е взето решение от Настойническия съвет, и е получено разрешение от съда, е сключил на 26.01.2005 г. договор за процесния недвижим имот от името на запретения с друг купувач – ответницата Р. при значително по-неблагоприятни условия за представлявания т. е. с 69 849, 80 лева по-малко от цената, която друг кандидат – купувач е бил готов да заплати за същия имот. Същевременно, при сключването на този договор настойник и купувач са уговорили задължение на продавача в случай на съдебно отстранение от имота, освен връщане на продажната цена от 47 500 лв., да заплати на купувача и неустойка в размер на 28 000 евро /с левова равностойност по фиксинга на БНБ в размер на 54 763, 24 лева/. По този начин запретеният продавач е бил реално увреден не само чрез продажба на недвижимия му имот на цена, по-ниска с 69 849, 80 лева от тази, която би могъл да получи, а е и обременен патримониума му със задължение да заплати неустойка в размер на левова равностойност от 54 763, 24 лева. Така уговорената неустойка е индиция, че на купувачката по договора е било известно, че при евентуална евикция би претърпяла имотна вреда, значително надхвърляща вписаната в нотариалния акт продажна цена, тъй като действителната пазарна цена на имота надвишава 100 000 лева. Този договор е сключен 7 дни преди смъртта на запратения продавач, настъпила на 03.02.2005г. Също така не е изпълнено условието, съдържащо се в разрешението за сделката: цената да бъде изцяло внесена по сметка на името на запретения продавач. То е било известно не само на настойника, но и на купувача Р. Обясненията на ответницата са косвено потвърждение на факта, че тя съзнателно не е изпълнила тези изисквания, плащайки в брой, или по друг начин на настойника. Поради това, както и поради нейното знание за действителната цена на имота /изводът е направен от съдържанието на клаузата за неустойка /;знанието й за това, че продавачът е недееспособен, че интересът му е охранен и от съдебно разрешение, условията по което съзнателно и с нейно участие се нарушават, налице е споразумяване във вреда на представлявания.

Оплакването и на двете страни в касационните им жалби е, че след като квалификацията по чл. 40 ЗЗД „не присъства“ в първоинстанционното решение и не е указана в него, възприемането й от въззивния съд без да даде указания на страните е в противоречие с ТР №1/2013г ОСГТК. Оплакване за необоснованост се поддържа поради извода на съда за споразумяване и недобросъвестност на купувача, която не е роднина на настойника, не е в търговски отношения с него, поради което не може да се прави извод за сговор, за какъвто и договорената неустойка не свидетелства и не е доказателство,

Към двете касационни жалби са приложени изложения с идентично съдържание. Изтъква се противоречие със задължителна практика на ВКС поради порочно бездействие на въззивната инстанция-основание по чл. 280, ал. 1т. 1ГПК,т. к не е спазен основополагащият принцип на служебното начало в ГПК.Без да е формулиран правен въпрос изложението препраща към съображенията в касационните жалби за противоречие с ТР №1/2013г ОСГТК, както и с ТР №5/2016г по т. д №5/2014г ОСГТК при извода за споразумяване между настойника и насрешната страна, което според тази задължителна практика на ВКС подлежи на доказване. Към изложенията са приложени реш.№63/2017 на 4-то г. о на ВКС, реш.№27/2015г, на 4-то г. о на ВКС, реш. №859/2009г на 4-то г. о на ВКС,реш. №24/2016г на 3-то отд - на ВКС според които занижената продажна цена не е правопораждащ факт за недействителност, при иска по чл. 40 ЗЗД включително. Сочи се и основанието по чл. 280 ал. 2, предл. трето ГПК с оплакване за очевидна неправилност на решението,

Отговор по двете жалби е постъпил от Г. П. Г., П. Г. Г. и И. Г. Г., предствалявани от адв. Хр.Я.. Изтъква се липсата на формулиран правен въпрос, по който решението да противоречи на задължителната практика на ВКС. Касаторите сочат нарушения, извеждани от сега действащия ГПК, докато производството се е развивало по отменения ГПК, Не е налице релевираната очевидна неправилност.Обстоятелствата са преценени от съда съгласно установената практика на ВКС, включително при квалификацията на иска. Излагат се и съображения по съществото на спора, претендират се разноски.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете касационни жалби. Предпоставките за това са касаторът да обоснове наличието на общо и допълнително основание съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК. Общо основание за допускане на касационно обжалване е формулирането на правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил изхода на спора.

От касаторите не е формулиран нито един правен въпрос. Постановките на ТР№1/2013г ОСГТК за задълженията на въззивния съд, освен че се интерпретират превратно от касаторите, не касаят приложимия процесуален закон при разглеждането на делото във въззивна инстанция, приключило по реда на чл. 196 и сл. от ГПК отм. във вр. пар 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК. Следва да се добави, че и при действащия понастоящем процесуален закон принципът на служебното начало не се нарушава от въззивната инстанция във всички случаи на неправилно дадена от първоинстанзционния съд правна квалификация на иска, като резултат от липса на указания в хода на въззивното производство, преди постановяване на решение по иска с друга правна квалификация.

Постановките и разясненията на ТР №5/2016г по т. д №5/2014г ОСГТК са съобразени от въззивния съд при изпълнение на служебното му задължение да приложи закона, като даде квалификация на спорното право. Не е ясно и къде според касаторите е противоречието на обжалваното въззивно решение с приложените решения от практиката на ВКС. Въззивният съд не е приемал, че занижената цена на имота спрямо пазарната е самодостатъчна за наличието на увреждане при основанието по чл. 40 ЗЗД,а е отчел всики обстоятелства, свързани с интереса на представлявия, както е посочено и в приложеното реш. № 63/2017г на ВКС. В него искът по чл. 40 ЗЗД е приет за неоснователен, но при обстоятелства, различни от установените и изтъкнати по настоящето дело. Указанието в практиката на ВКС е, че размерът на цената не е единственото обстоятелство, което следва да вземе предвид(реш.№361/2011г по гр. д №1077/2010 І.г. о, реш. №586/2010г гр. д №853/2009 ІV г. о, № реш. №21/2015г по гр. д №3529/2014г І. г. о и др.),както е подходил и въззивния съд, Не всяко разминаване в договорената и реалната стойност на имотите предпоставя извод за сговаряне във вреда на представлявания, също така не само родствената връзка, или свързаност при търговски отношения между пълномощника и купувача предполага недобросъвестността на последния. Установеното по реда на чл. 290 ГПК разбиране в съдебната практика е, че представляваният винаги трябва да действа в интерес на представлявания (реш. №841/2010г по гр. д №3530/2008 ІV г. о, реш. №21/2015г по гр. д №3529/2014г І. г. о на ВКС )и с грижа на добър стопанин при договоране на цената /реш.№439/2012г по гр. д № 23/20911г І г. о и др на ВКС/.След като настойникът, безспорно и съгласувано с купувача Р. не е действал по този начин при сключването на сделката, въззивният съд водещо и съответно на фактите е съобразил и изтъкнал в решението си установената съдебна практика на ВКС по въпроса за недобросъвестността на третото лице и нейното доказване /ТР №5/2016г по т. д №5/2014г ОСГТК, Решение №841/2010 г. по гр. д.№3530/2008 г. на ВКС – 4-то гр. отд., Решение №21/.2015 г. по гр. д.№3529/2014 г. на ВКС – 4-то гр. отд. и др./

Не кореспондира със съдържанието на въззивното решение твърдението, че въззивният съд не се е произнесъл по оплакванията на въззивните жалбоподатели, понастоящем касатори. Така поддържаното касационно опалкване е бланкетно и не е довело до формулирането на конкретен правен въпрос.

Предвид гореизложеното, не се констатира и наличие на основание по чл. 280 ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на решението до касационно облжалване. При логични изводи на съда и съответно приложен към фактите материален закон, не е очевидно неправилно съдебно решение, постановено в съответствие с установената и задължителна съдебна практика на ВКС по решаващите за изхода на делото правни въпроси. Не са нарушени и основните процесуални правила, гарантиращи защитата на страните.

Следва да се заплатят разноски на Г. П. Г., П. Г. Г. и И. Г. Г. за настоящата инстанция, в размер на общо 700 лева

Предвид горното Върховен касационен съд ІІІ г. о

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение №2462 от 11.11.2019г по в. гр. дело № 1747/2019 на Софийски апелативен съд.

Осъжда Е. Т. Р. и А. И. Б. да заплатят на Г. П. Г., П. Г. Г. и И. Г. Г. разноски за настоящата инстанция в размер на 700 лева

Определението е окончателно

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.