Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. В. против Решение № 2088/25.10.2016 г., постановено по административно дело № 640/2016 г. по описа на Административен съд – Варна. Решението се оспорва в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 171302400/03.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 694/22.11.2013 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. В., относно установените в тежест на Н. Х. С. от [населено място], [община] задължения за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчен период 2007 г. в размера над 651, 77 лева /до 9 026, 39 лева/ главница и лихва над 396, 50 лева /до 5 491, 20 лева/, за данъчен период 2008 г. в размера над 5 296, 49 лева /до 8 485, 13 лева/ главница и лихва над 2 423, 29 лева /до 3 882, 18 лева/ и за данъчен период 2010 г. в размера над 2712, 27 лева /до 3 008, 10 лева/ главница и лихва над 654, 31 лева /до 725, 67 лева/.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, поради несъответствието му с материалния закон и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал заключението по съдебно-графологичната експертиза, въз основа на което е постановил съдебния си акт. Според касатора вещото лице не е изследвало намиращите се в административната преписка разписки, поради което се е отклонило от поставената му задача. На следващо място се твърди, че заключението, съпоставено с останалите събрани доказателства по делото, не може да опровергае констатациите на приходните органи за размера на получените суми от ревизираното лице, които се явяват...