Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от М. Д. Д. от [населено място] срещу решение № 1776 от 10.10.2016 г., постановено по адм. дело № 2965/2015 г. от Административен съд – Пловдив. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде уважена или делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) чрез процесуалния си представител, ст. юрк. К. Н.-Г., в представени по делото писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Пловдивския административен съд е образувано по жалба на М. Д. Д. от [населено място] срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-160-6500/15482 от 28.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане до пълния размер на поисканата сума от 11331, 09 лв. по СЕПП, отказано е финансово подпомагане до пълния размер на поисканата сума...