Определение по ч. гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4034

София, 13.09. 2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12.06.2024 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 316/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по три частни жалби:

1) с вх. № 4973/26.09.2023 г. на адв. Г. И. П. – С., процесуален представител на Е. Л. П., срещу определение № 215/24.08.2023 г. от закрито съдебно заседание (з. с.з.) по в. т.д. № 62/2023 г. по описа на Великотърновския апелативен съд (ВТАС), постановено на основание чл.248 ГПК, в отхвърлителната му част, с която въззивният съд е отхвърлил като неоснователно искането и (на адв. Г. П. – С., процесуален представител на Е. П.) за осъждане на ЕТ с фирма „Б. – М. Н.“, „Б. 82“ ООД и Б. М. Н. да и заплатят на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за прекратената част от производството (с определение № 69/03.04.2023 г. по делото) за разликите над сумите над 2410 лева до сумите 4 754 лева от всеки един от тях

2) с вх. № 4980/26.09.2023 г. на М. Й. Н., действащ като ЕТ с фирма „Б. – М. Н.“ и на Б. М. Н., срещу определение № 215/24.08.2023 г. от закрито съдебно заседание по в. т.д. № 62/2023 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което са осъдени да заплатят на адв. Г. И. П. – С., процесуален представител на Е. Л. П., адвокатско възнаграждение за прекратената част от производството на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. по исковете с правно основание чл.108 ЗС и чл.40 ЗЗД по 2 410 лева всеки един от тях.

Двамата искат намаляване на присъдените суми, т. к. въззивният съд неправилно е определил възнагражденията върху целите данъчни оценки без да съобрази, че исковете са за идеални части.

С определение № 275/15.11.2015 г. по делото въззивният съд е намерил тези доводи за основателни и е намалил присъдените на адв. . Г. И. П. – С. възнаграждения от по 2 410 лева на по 758.25 лева.

3) с вх. № 6338/28.11.2023 г. на адв. Г. И. П. – С., процесуален представител на Е. Л. П., срещу определение от закрито съдебно заседание № 275/15.11.2015 г. по в. т.д. № 62/2023 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, 1) в частта, с която с него е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 215/24.08.2023 г. по делото, като е отхвърлено искането на адв. Г. И. П. – С. за осъждане на ЕТ с фирма „Б. – М. Н.“, „Б. 82“ ООД и Б. М. Н. да и заплатят на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за прекратената част от производството (с определение № 69/03.04.2023 г. по делото) за разликите над сумите над 2410 лева до сумите 4 754 лева всеки един от тях; и в частта 2) с която е изменено определение № 215/24.08.2023 г. по делото, с което ЕТ с фирма „Б. – М. Н.“ е осъден да заплати на адв. Г. И. П. – С., процесуален представител на Е. П., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. по иска с правно основание чл.108 ЗС сумата над 758.25 лева до присъдената сума 2 410 лева и в частта, с която Б. М. Н. е осъден да заплати на адв. Г. И. П. – С., процесуален представител на Е. П., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. по иска с правно основание чл.40 ЗЗД сумата над 758.25 лева до присъдената сума 2 410 лева (с която присъдените възнаграждения са намалени от по 2 410 лева на по 758.25 лева). Насрещните страни оспорват въззивните си жалби.

Трите частни жалби са подадени срещу части от две определения, с които на основание чл.248 ГПК са допуснати допълнения и изменения в частта за разноските на определение № 69/03.04.2023 г. по в. т.д. № 62/2023 на ВТАС, с което въззивното производството е частично прекратено.

Частната жалба на М. Й. Н., действащ като ЕТ с фирма „Б. – М. Н.“ и на Б. М. Н., е без предмет, т. к. въззивният съд по тяхно искане, като е намерил за основателни доводите им, със следващо свое определение № 275/15.11.2015 г. по делото е намалил присъдените на адв. Г. И. П. – С. възнаграждения от по 2 410 лева на по 758.25 лева (след подаването на частната им жалба е уважил исканията им). Тази частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане по същество и производството по нея следва да бъде прекратено.

Частните жалби на адв. П. – С. са допустими, отнасят се до възнаграждения за частично прекратеното с определение № 69/03.04.2023 г. по в. т.д. № 62/2023 на ВТАС въззивно производство (до частта от производството, по която спорът е приключил), поради което няма пречки ВКС да се произнесе, независимо от допуснатото по касационна жалба на Е. П. до касационно обжалване въззивно решение, постановено по друга част от производството (по която производството е висящо).

Спорът е за размера на възнагражденията за оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1 ЗЗД.

С определение 215/24.08.2023 г. въззивният съд е определил размера на възнагражденията съобразно материалния интерес съгласно чл.7, ал.2, т.4 и чл.9, ал.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на по 2 410 лева и ги е присъдил.

С определение № 275/15.11.2015 г. въззивният съд е приел, че неправилно е приел за база за изчисляване размера на възнаграждението данъчната оценка на целите имоти, а не на идеалната част от тях – предмет на иска и е поправил изчисленията си, при което е намалил възнагражденията на по 758.25 лева. С жалбите си адв. Г. И. П. – С. твърди, че неоснователно размерите са определени на основата на данъчни, а не на пазарни оценки, а насрещните страни ЕТ с фирма „Б. – М. Н.“ и Б. М. Н. – че въззивният съд не е съобразил, че в случая се касае за формално отбелязване, че въззивната жалба в тази част е недопустима.

Настоящият състав намира, че следва да се съобрази с решение на СЕС по дело C-438/22, съгласно което посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения. Те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая е присъдено възнаграждение за частично прекратено производство (оставени без разглеждане въззивни жалби на ЕТ с фирма „Б. – М. Н.“ срещу решението по иска по чл.108 ЗС, по който не е страна и на Б. М. Н. срещу решението по иска по чл.40 ЗЗД, по който не е страна ш п тези въззивни жалби производството е прекратено).

При съобразяване с посочените по-горе критерии и установените по делото обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че определените на адв. П. – С. възнаграждения на основание чл.38, ал.2 ЗЗД за изготвяне на отговор на въззивната жалба в частите и, в която е оставена без разглеждане и производството – прекратено, са съответни на предоставената защита. Те не са прекомерни и не следва да бъдат намалявани.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че частните жалби са неоснователни, а обжалваните определения са законосъобразни и следва да бъдат потвърдени.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане частната жалба на М. Й. Н., действащ като ЕТ с фирма „Б. – М. Н.“ и на Б. М. Н. с вх. № 4980/26.09.2023 г. срещу определение № 215/24.08.2023 г. от закрито съдебно заседание по в. т.д. № 62/2023 г. по описа на Великотърновския апелативен съд и прекратява производството по делото по нея.

В тази част определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Потвърждава определение № 215/24.08.2023 г. от закрито съдебно заседание и определение № 275/15.11.2015 г. от закрито съдебно заседание по в. т.д. № 62/2023 г. по описа на Великотърновския апелативен съд в обжалваните от адв. Г. И. П. – С., процесуален представител на Е. Л. П., части.

В тази част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.