Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. К. против решение № 152 от 13.07.2016 г. по адм. дело № 53/2016 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отменено решение №2153-09-2/25.01.2016г. на директора на ТП на НОИ Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на В. К. С. против разпореждане № [номер]/09.12.2015г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Кюстендил, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4, ал. 1 от ПЗР на КСО, преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Кюстендил за постановяване на нов административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт.
Ответникът по касационната жалба-В. С., чрез пълномощика си адвокат Й. Б., оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на решението. Претендира разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното...