Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Н. Л. П., чрез пълномощника й адв. Г. Г., против Решение № 6913 от 09.11.2016 г., постановено по адм. дело № 8919/2016 г. на Административния съд София-град. В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. В допълнителна касационна жалба сe иска отмяна и на Решение № 8184 от 20.12.2016 г. постановено по същото дело, по реда на чл. 247 ГПК вр. чл. 144 АПК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка. Претендира разноски.

Ответната страна - Областен управител на О. С, чрез процесуалният си представител юрк. Д. в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Заинтересованата страна – Национална служба за охрана при Президента на Р. Б не изразява становище по касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Н. Л. П. против Заповед

№ РД-15-151 от 19.08.2016 г. на Областния управител на област С., с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) и чл. 59, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, е иззет от нея и синът й - Р. С. С. недвижим имот – частна държавна собственост, управляван от...