Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК,образувано по касационна жалба на кмета на О. В против решение № 2260/11.11.2016г., постановено по адм. дело № 1984/2016г. по описа на Административен съд – Варна, с което е изменен размера на обезщетението по решение №4-1 по Протокол №4/03.06.2016г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, поради позоваването му на заключението на съдебно-оценителната експертиза, която е изготвена в противоречие с изискванията за сходни пазарни цени. Претендира се отмяна на решението със законните последици.

О. [], със седалище и адрес на управление [населено място] оспорва жалбата, като подробни доводи за законосъобразност на решението излага в писмено възражение по касационната жалба.Моли за оставяне в сила на решението.Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е изменил по жалба на [фирма], решение № 4-1 по Протокол № 4/03.06.2016г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при О. В, назначена със заповед № 1303/26.03.2015г. и заповед №0955/28.03.2016г. на кмета на О. В, в частта, с която за право на прокарване на кабелна линия ниско напрежение през имот частна общинска собственост ПИ [номер] -44, 90 л. м. /сервитут 44, 74кв. м./, за изграждане на обект „Външно кабелно електрохранване 0, 4kV” от ТП № 1090 до два броя електромерни табла тип ТЕПО пред ПИ с ид. № [номер]”, УПИ [номер], кв.[номер], по плана на 25-ти м. р., ул. Р. № [номер], [населено място], е определено обезщетение в размер на 17790, 00лв., като е намалил размера на обезщетението на 9680лв.Решението е мотивирано с валидност на оспорения административен акт, спазена процедура по издаването му, но позоваване на експертна оценка, която не е съобразила критерия по чл. 65, ал. 1, т. 4 ЗЕ.От приетото по делото заключение на вещото лице се установява, че оценката е завишена, тъй като е изготвена на база офертни цени по обяви в интернет сайтове за продажба на имоти.Кредитирайки изцяло заключението на вещото лице, като прието без оспорване от страните, съдът е възприел същото като обективно, предвид изготвянето на оценката по средна пазарна цена на база реално извършени сделки .

Решението е правилно и законосъобразно, постановено при изяснена по делото фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон.

По делото е установено с неоспорено заключение на вещо лице, което съдът правилно кредитира в констативно-съобразителната му част, че приетата с обжалваното решение оценка на правото на прокарване не е пазарна такава, тъй като показателят „оценка на земята за 1 кв. м.“ е определен на база офертни цени /устно заключение в с. з на 01.11.2016г./, а не при съпоставка с цени на реално извършени сделки. Освен това, не е съобразено състоянието, вида, местоположението, инфраструктурата, и др. релевантни към корекциите за съпоставимост показатели, като пазарната цена на 1кв. м. е изчислена средноаритметично спрямо посочените в таблицата офертни цени на кв. м. без ДДС. Следователно липсва съпоставка на конкретни аналози – реално сключени сделки, което е довело до разликата в пазарните оценки на експертите, които сочат различната пазарна стойност на 1 кв. м. Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза, при определяне на пазарната стойност на правото на прокарване е съобразена както конкретна сделка за продажба на общински терен на същата улица, така и цената по други сделки за учредяване право на прокарване. Освен това е установено, че и двата използвани от експерта оценителни метода / по съпоставими други цени за учредени права на прокарване и на база продажба на имота/, са съобразени с критериите по чл. 65 от ЗЕ,а използваните от вещото лице по делото реални аналози, сочат на определяне на справедлива пазарна цена по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ.

Възраженията по касационната жалба са изцяло във връзка със заключението на съдебно-оценителната експертиза, което не съставлява касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК,тъй като експертизата е приета без оспорване от страните и при изрично изявление от процесуалният представител на О. В за приемането й. Липсва надлежно оспорване на експертизата /изцяло или частично/ по реда на чл. 200 ГПК.

Неоснователно е и възражението за нарушено служебно начало от съда в процеса, тъй като доказателстваната тежест, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК е за ответника-издател на оспорения административен акт..

Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение като правилно и постановено при липса на пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200лв, съставляващи юрк. в.ие, определено по чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2260/11.11.2016г., постановено по адм. дело № 1984/2016г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА О. В, гр. В. да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] сумата 200лв /двеста лева/,разноски. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.