О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3786

гр. София, 29.07.2024 г.Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 333 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавна психиатрична болница – Пазарджик срещу решение № 356 от 30.10.2023 г. по гр. д. № 486/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение № 752 от 30.06.2023г. по гр. д. № 21/2023 г. на Районен съд – Пазарджик, с което са уважени предявените от М. В. А. срещу касатора искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, като е признато за незаконно и отменено извършеното със заповед № 13/01.12.2022 г. уволнение на ищцата; последната е възстановена на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „главен счетоводител“ в Държавна психиатрична болница – Пазарджик, и работодателят е осъден да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.12.2022 г. до 01.06.2023 г. в размер на 13 356 лв., ведно със законната лихва от 01.12.2022 г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят поддържа в касационната си жалба, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд служебно е приел за осъществени определени факти (че в деня на уволнението е назначен друг служител на мястото на ищцата), без да са били наведени такива доводи в исковата молба. Счита, че съдът дължи произнасяне не доколко работодателят има обективен...