Решение №8554/11.07.2016 по адм. д. №258/2016 на ВАС, докладвано от съдия Сибила Симеонова

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) против решение № 6607/30.10.2015г., постановено по адм. дело № 2061/2015г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи, според които неправилно първата инстанция е възприела незаконосъобразно определеният размер на обезщетението по чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл), с оглед неправилно тълкуване на тази материалноправна разпоредба. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, по същество на спора, с което да се уважи исковата претенция за обезщетение по чл. 104, ал. 1, изр. първо от ЗДСл на Т. Ю. В. в размер на 4036, 36 лева, да се уважи исковата претенция по чл. 104, ал. 1, изр. второ от ЗДСл, за периода 02.10.2006г. до 21.12.2006г. в размер на 45, 66 лева, общо за периода, ведно с мораторната лихва върху тези суми, считано от 24.09.2013г. до 06.03.2015г. и да се отхвърлят предявените искове в размера им над уважената част като неоснователни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната в производството страна – Т. Ю. В., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски, съгласно представен списък.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд осъжда Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на Т. Ю. В. на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), във вр. с чл. 104, ал. 1 от същия закон, сумата от 7883, 46 лв. главница - обезщетение за времето от 21.06.2006г. до 21.12.2006г, ведно с мораторната лихва върху тази сума за периода 24.09.2013г. - 06.03.2015г. в размер на 1160.94лв., и ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба 06.03.2015г. до окончателното плащане.

При постановяване на съдебното решение административният съд установява наличието на предпоставките от хипотезиса на приложимата материалноправна норма - чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Съобразена е заповед №ЛС-00-50/10.04.2006г. на Изпълнителния директор на ИАРА при Министерство на земеделието и горите, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1 от с. з. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" на ищцата, заемаща длъжността „главен счетоводител" в отдел „Финанси, бюджет и управление на собствеността", дирекция ФСДПАО при ИАРА и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСЛ е прекратено служебното й правоотношение. С Решение / без дата и без номер/ по а. х.д. №3222 по описа за 2006г. СГС, АО, III Е състав е отменена заповедта за уволнение, като решението е влязло в сила на 24.09.2013г., видно от направеното върху него отбелязване, потвърдено с решение №1254/24.09.2013г. на ВАС.

Налице е фактическият състав за присъждане на обезщетение, спорът се свежда до неговия размер, като се усложнява от факта, че длъжността „главен счетоводител", която е заемала ищцата към датата на отмяната на уволнението й вече не съществува. По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, която дава становище във връзка с размера на дължимото обезщетение.

Така постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без да са допуснати процесуални нарушения.

С отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищцата да получи обезщетение за понесените от нея вреди. Съгласно чл. 39 от ЗДСл. държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Правилно съдът приема, че на ищцата се дължи обезщетение по реда на чл. 121, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за период от 6 месеца в рамките и на двете хипотези, визирани в текста на ал. 1, а именно за период, в който тя не е заемала друга държавна служба и не е получавала доходи от друга работа след датата на незаконното й уволнение, както и обезщетение изразяващо се в разликата между получаваните заплати и възнаграждение, изчислено въз основа на основната заплата.

Безспорен факт е, че ищцата не е работила и получавала никакви възнаграждения през първите три месеца и осем дни от шестмесечния период след уволнението, както и че същата е започнала работа през втория тримесечен период, т. е. има два периода в рамките на шестте месеца, през които за ищцата е налице правна възможност да получи обезщетение.

Първият период, съобразно разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. първо от ЗДСл е от 21.06.2006г. до 01.10.2006г., през които ищцата не е заемала друга държавна служба и не е получавала доходи от друга работа.

От заключението на вещото лице, което прави задълбочен анализ на длъжностно разписание на ИАРА в сила от 02.09.2013г. и поименно разписание на длъжностите на ИАРА по длъжностно разписание утвърдено, със Заповед № РД- 1455/26.09.2013 г. и Длъжностни характеристики за длъжността „началник отдел - ФСО" и „старши счетоводител", се установява, че длъжността „главен счетоводител" не съществува в длъжностното разписание на ИАРА, в сила от 02.09.2013 г. и действащо към 24.09.2013г. В длъжностното разписание са посочени две длъжности - на „началник отдел ФСО" и „старши счетоводител", които по длъжностни характеристики изпълват съдържанието на длъжността „главен счетоводител" според Класификатора на длъжностите в администрацията.

Предвид факта, че длъжността „главен счетоводител", която ищцата е заемала към датата на отмяната на уволнението й вече не съществува, първоинстанционният съд, правилно приема изчислението на основната заплата, определена към датата на признаване на уволнението за незаконно 24.09.2013г., да се осъществи съобразно Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, прието с ПМС 129 от 26.06.2012г. и съгласно разпоредбите на §86 от ПЗР на ЗИД на ЗДСл / ДВ, бр. 38 от 2012г./, като средна стойност между посочените като минимум (710 лева) и максимум (2300 лева) на основните месечни заплати за съответните длъжностно и експертно ниво, както и нивото и степента на основните месечни заплати (длъжностно ниво от К. 6, наименование на длъжностно ниво от К. „Експертно ниво 2" за длъжността „главен счетоводител в централна администрация с изключение на администрацията на Министерски съвет и на министерство", ранг III младши, ниво на основна месечна заплата 14, степен на основна заплата 4) или върху изчислената средна стойност от 1505.00 лв.

Заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза правилно е кредитирано от решаващия съд, съгласно чл. 202 от ГПК въ вр. чл. 144 от АПК, като дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в областта, мотивирано е подробно и е обосновано, като са дадени категорични отговори на поставените му от страните въпроси. Видно от протокол от съдебно заседание от 12.10.2015г. процесуалният представител на касатора изрично заявява, че не желае друга експертиза – повторна, допълнителна или тройна.

С оглед на гореизложеното, обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., изречение първо, за периода от 21.06.2006 г. до 01.10.2006 г. правилно е определено при индивидуална основна месечна заплата от 1 505.00 лв. към 24.09.2013 г. и е в размер на 5 062.27лв.

От 02.10.2006 г. ищцата е назначена като главен счетоводител в Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии /към настоящият момент – У./. За процесния период от 02.10.2006г. до 21.12.2006г., същата е получавала възнаграждение, съгласно Удостоверение за брутен доход.

Неоснователни са доводите на касатора, които се повтарят от първата инстанция, че за втория период, следва да се вземе за изчисляване на обезщетението по изр. второ на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл разликата между получаваната на длъжността, от която е уволнена служителката заплата и получаваната при новия работодател към м. 10, 11 и 12.2006г.

Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд досежно направеното тълкуване на чл. 104, ал. 1, изр. второ от ЗДСл., в която хипотеза не се променя подхода при обезщетяване - т. е. законодателят е предвидил да се обезщети лицето в един последващ момент, като се елиминира фактора време, който се отразява върху нивото на основната заплата, тъй като уволненото лице не следва да носи последиците от продължителната съдебна процедура по отмяна на незаконното уволнение. В случая заповедта е издадена на 10.04.2006г., а е отменена повече от седем години след това. Лицето е било лишено от възнаграждението през цялото това време, но не може да претендира лихва за този период, затова законодателят го обезщетява, като за база посочва основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно. Предвид гореизложеното, обезщетението за периода 02.10.2006г. до 21.12.2006г. е изчислено правилно в размер на 2 821.19лв

Следователно, размерът на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за периода от 21.06.2006 до 21.12.2006г. правилно е определен в размер на 7 883.46лв.

Законосъобразно е изчислена и мораторната лихва за периода от датата на отмяна на уволнението, когато възниква основанието за обезщетяване - 24.09.2013г. до 06.03.2015г. - датата на завеждане на исковата молба е в размер на 1160.94лв.

Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. При осъществяване на правораздавателната дейност на решаващия съд не са допуснати и твърдяните нарушения на производствените правила - доказателствения материал е анализиран поотделно и в неговата съвкупност, а всички доводи и възражения на страните са обсъдени и правилно преценени.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и представените доказателства за реалното им извършване, настоящият състав намира за основателна претенцията на ответника, в негова полза да се присъдят съдебни разноски в размер на 870 лева /осемстотин и седемдесет лева/, определен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, представляващи адвокатски хонорар, платим от касационния жалбоподател.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6607/30.10.2015г., постановено по адм. дело № 2061/2015г. по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на Т. Ю. В. съдебни разноски в размер на 870 лева /осемстотин и седемдесет лева/, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Решението е окончателно.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...