Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на главен специалист в отдел „Административно и информационно обслужване, гражданска регистрация и административно обслужване“ (АОИ-ГРАО) в Столична община - район О. чрез пълномощника й юрк. Д. Вълчев, против Решение № 2737 от 20.04.2015 г. постановено по адм. дело № 12205/2014 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт.

Ответната страна – А. Х. Д. и Ц. Х. П., чрез процесуалния си представител адв. Б. А, дават писмено становище за неоснователност.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е обявил нищожност на отказа на Главния специалист „Административно и информационно обслужване, гражданска регистрация и административно обслужване“ при район „О.“, Столична община да издаде удостоверение за наследници на А. П. А., поискано с молба вх. № ЕС-9400-210 от 11.11.2013 г., обективиран в писмо изх. № ЕС-9400-210/2/ от 20.11.2014 г. и е осъдил Столична община да заплати разноски по делото в размер на 590 лв.

За да постанови този резултат е приел за установено, че на 11.11.2014 г. В. И. А., чрез пълномощника си адв. Б. А, е депозирала искане, пред администрацията на Столична община – район „О.“ (молба вх. № ЕС-9400-210/11.11.2013 г.), да й бъде издадено удостоверение за наследниците на А. П. А. – починал на 21.12.1965 г. във [населено място], съгласно акт за смърт № 1115 от 21.12.1965...