Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ С. – град против решение № 6100 / 15.10.2015 г. по адм. дело № 5543 / 2015 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 и чл. 54е, ал. 3 и ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по жалбата Г. В. В., от [населено място] изразява становище за неоснователност на същата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационното оспорване. Посочва, че съдебното решение е неправилно в частта му, в която съдът е отменил обжалваното решение на директора на ТП на НОИ С. – град ведно с потвърденото с него разпореждане № 213-00-3084 -5 от 16.03.2015г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ С. – град, с което е отменено отпуснатото на ответника в касационното производство обезщетение за безработица. Отпусната пенсия съгласно Приложение № 4 е руска пенсия за старост и с оглед разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване не дава възможност на лица, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Р. Б или пенсия за старост в друга държава, да получават и парично обезщетение за безработица.
В частта, в която съдът е отменил решението на директора на ТП на НОИ С. – град ведно с потвърденото с него разпореждане №213-00-3084 – 7 от 16.03.2015г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ С. досежно възстановяване на добросъвестно полученото от Г. В. парично обезщетение за безработица за период от 7 месеца, съдебното решение е правилно. Пенсията е била получена от В. на 15.01.2015г.,т. е. след датата 26.05.2014г. когато е било отпуснато паричното обезщетение за безработица, при което в качеството му на добросъвестно получена сума не подлежи на връщане.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.
С решение № 6100 / 15.10.2015 г. по адм. дело № 5543 / 2015 г. Административен съд София – град е отменил решение № РО – 313 от 13.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. – град, ведно с потвърдените с него разпореждане № 213 – 00 – 3084 – 5 / 16.03.2015 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ и разпореждане № 213 – 00 – 3084 – 7 / 16.03.2015 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ. Присъдил е разноски.
За да постанови този резултат, административният съд е приел, че актовете са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е правилно.
По делото е установено, че с разпореждане № 213 – 00 – 3084 – 5 / 16.03.2015 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ е било отменено отпуснатото на Г. В. В., от [населено място] обезщетение за безработица по чл. 54а КСО с мотиви, че лицето има отпусната руска пенсия, считано от февруари 2014 г. С разпореждане № 213 – 00 – 3084 – 7 / 16.03.2015 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ е разпоредено Г. В. В., от [населено място] да възстанови добросъвестно полученото от нея парично обезщетение за безработица за период от 7 месеца. Със същите мотиви разпорежданията са потвърдени с решение № РО – 313 от 13.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. – град.
Съгласно справка Приложение 3, издадено от Главно управление на ПФР М., Г. В. има зачетен трудов стаж в Русия от 5 години, 5 месеца и 12 дни за периода 01.09.1971 г. – 16.02.1977 г.. Видно от приложение 4 БГ/РФ 4 на осигуреното лице в Русия е отпусната пенсия за старост, считано от 11.02.2014 г. в размер на 649, 53 рубли. В приложението е използван терминът пенсия за старост като руските власти са се позовали на ст. 7, 14 от Закон № 173 – Ф3 от 17.11.2001 г., относно трудовите пенсии в Руската федерация в съответствие със ст. 10, 11, 23 от Договора между Руската федерация и България за социалните обезпечавания от 27.02.2009 г..
Страните не спорят по размера на получените осигурителни плащания и наличните материалноправни предпоставки за отпуснатото обезщетение за безработица с изключение на основанието по чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО.
Заявлението за отпускане на обезщетение за безработица е подадено от В. на 26.05.2014 г., а получената първа сума от руската пенсия на 15.01.2015 г. за целия период от 11.02.2014 г. – 31.12.2014 г., т. е. към момента на подаването му заявителката добросъвестно е декларирала, че не получава пенсия в друга държава. По месечния курс на рублата към еврото плащанията от Руската федерация се равняват на сумата от 11 евро на месец.
По силата на Договора между Р. Б и Руската федерация за социална сигурност, ратифициран със закон, приет от 40-то Народно събрание от 10.04.2009 г. – ДВ, бр. 31 от 24.04.2009 г. с понятието „пенсии и обезщетения” означава парични плащания, включително всичките им съставни части, увеличения и добавки към тях.
Гореизложените обстоятелства преценени по отделно и в тяхната съвкупност законосъобразно и обосновано са дали основание на административния съд да приеме, че паричното обезщетение за безработица за периода 24.05.2014 г. – 31.12.2014 г. е добросъвестно получено от В..
Съгласно чл. 54е, ал. 3 КСО (редакция ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт. С последващата редакция на цитираната разпоредба (Изм. и доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Р. Б, или пенсия за старост в друга държава, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт. Въведено е ново, самостоятелно, допълнително основание „пенсия за старост в друга държава”. Приложното поле на нормата фиксира периода след 01.01.2015 г., тъй като предвид материалноправния ѝ характер и липсата на изрично придадено обратно действие тя не може да бъде прилагана за фактически състави възникнали във времето преди влизането ѝ в сила.
Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие № 498777 / 01.06.2016 г.) възлизат на сумата от 400, 00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6100 / 15.10.2015 г. по адм. дело № 5543 / 2015 г. на Административен съд София – град.
ОСЪЖДА ТП на НОИ С. – град да заплати на Г. В. В., от [населено място] сумата от 400, 00 (четиристотин) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.