Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 187/06.01.2022 година, подадена по пощата на 04.01.2022 година, от Р. Е. П., против решение № 1734/19.11.2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 481/2021 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Варна е отменил първоинстанционното решение № 261 775/23.12.2020 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, ХХІ-ви състав, постановено по гр. д. № 4104/2020 година, като е постановил ново, с което е отхвърлил предявеният от Р. Е. П. против „Електроразпределение Север“ АД [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за установяване недължимост на сумата от 5578.18 лева, представляваща стойност на електроенергия по фактура № [ЕГН]/30.01.2020 година, начислена след корекция на сметката за периода от 10.06.2016 година до 27.12.2019 година, за обект на потребление, намиращ се в [населено място], област Шумен, [улица], клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН]..

В подадената от Р. Е. П. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от касаторката против дружеството иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Р. Е. П. твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Електроразпределение Север“ АД [населено място] е подал отговор с вх. № 5794/10.03.2022 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1734/19.11.2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 481/2021 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение.

Р. Е. П. е била уведомена за обжалваното решение на 01.12.2021 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 187/06.01.2022 година, като е подадена по подадена по пощата на 04.01.2022 година, а дните от 01.01.2022 година до 03.01.2022 година, включително са неприсъствени. Поради това и с оглед разпоредбите на чл. 60, ал. 6 и на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Варна е изложил съображения, че между страните по делото не се спорело, че Р. Е. П. била потребител на електроенергия за недвижим имот, намиращ се в [населено място], [улица]. От представения по делото заверен препис от констативен протокол от 27.12.2020 година, съставен от служители на „ЕРП Север“ АД [населено място], в присъствието на служители на дружеството и един свидетел, се установявали отклонения в отчитането на потребената електроенергия, поради което СТИ на имота било демонтирано. В БИМ-Регионален отдел на ГД „МИУ“ [населено място] била извършена метрологична експертиза на демонтирания електромер, като било дадено заключение съгласно констативен протокол № 49/22.01.2020 година, че след софтуерно прочитане на паметта била установена външна намеса в тарифната схема на електромера; наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4., която не била визуализирана на дисплея. Със становище за начисление на електроенергия от 27.01.2020 година било одобрено начисляването на допълнително количество електроенергия в размер на 30 991 kWh за периода 10.06.2016 година- 27.12.2019 година. Въз основа на това становище по партидата на Р. Е. П. било начислено допълнително количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за остойностяване на която била издадена фактура от 30.01.2020 година за сумата от 5578.18 лева. От заключението на вещото лице по изслушаната пред първата инстанция съдебнотехническа експертиза, се установявало, че към момента на проверката електромерът бил в метрологична годност и техническа изправност; същият бил поставен нов на процесния обект и технически не било възможно показанията в регистри 1.8.3. и 1.8.4. да са различни от нулеви към датата на монтажа; установена била софтуерна намеса в тарифната схема на електромера, като по този начин електроенергията се пренасочвала към тарифа, която не била визуализирана на дисплея; начисленото задължение било математически правилно изчислено според действащите цени на електроенергията и по коректно приложена за случая методика; начисленото количество енергия било напълно възможно да бъде реално консумирано за корекционния период с оглед пропускателната му способност. Пред въззивната инстанция била изслушана комплексна съдебнотехническа и софтуерна експертиза, вещите лица по която давали заключение, че потребителят бил битов абонат и на това основание СТИ е било параметризирано да отчита и визуализира по двете основни тарифи – нощна (1.8.1.) и дневна (1.8.2.); нямало данни за авторството и момента на извършената софтуерна намеса в програмата за параметризация. В съдебно заседание вещите лица допълвали, че електромерът бил настроен така, че в сумарния регистър да се събира само количеството електроенергия, преминало през нощна и дневна тарифа. Не можели да отговорят на въпроса кога се била появила в невизуализирания регистър неотчетената енергия, тъй като въпросното СТИ не пазело история на промените, пазела се само датата на последно прочитане и датата на последна промяна. При този вид електромери не можело никога да се установи кога евентуално била направена промяната при претарифирането, както и кога била натрупана допълнителната електроенергия в невизуализираните регистри. За да се извършела софтуерна намеса, трябвало да било налично устройство с инсталирана програма, която да се свържела безконтактно с инфраред или с кабел чрез оптична мрежа. Самата програма от производителя се предоставяла с две нива на достъп-едното било само за четене, а второто било за параметризация, ако има потребител и парола, можело да се претарифира, тоест енергията да не се отчита в един регистър, а в друг. Отговорът, който било получен от вещите лица, от „АК Пластроник“ гласял, че били предоставили две нива на достъп, включително и за параметризация, на „Електроразпределение Север“ АД [населено място]. Производителят изрично бил описал, че регистрите с паметта не можели да се нулират или променят, тоест не можело да се добавят данни в скритите регистри, дори ако паметта на електромера се извади, защото имало функции, които блокирали това действие и то не можело да бъде извършено. Електромерът излизал от производителя с нулеви показания по всички тарифи, тъй като точно преди да излезе, той преминавал задължителна техническа и метрологична проверка и нямало как да влезе в търговската мрежа този електромер с някакви показания по другите тарифи. Щом бил с нулеви показания във всички регистри, означавало, че е нов. Посоченото в протокола на БИМ означавало, че имало вмешателство, имало претарифиране, активирана била трета тарифа, която не била активна. При извършване на параметризирането така, че да се активира трета тарифа, се записвала дата, но след това в момента, когато служители на „ЕРП Север“ АД [населено място] влязат пак в програмата, тогава се променяла датата и оставала датата на деня, в който те го били проверявали. След това този електромер отивал в БИМ, там те отново влизали в програмата и отново датата се променяла. Пред въззивната инстанция била изслушана и тричленна съдебнотехническа експертиза, от заключението на която се установявало, че сумарният регистър на електромерите тип Carat digitron отчитала активната енергия само на тарифите със заводска настройка-Т1 и Т2-и следователно него не се сумирали отчетите от ТЗ и Т4, които по заводска настройка следвало да са пасивни; информацията за отчетената в тарифите електроенергия, преминала през измервателната схема на процесния СТИ, не било възможно да бъде изтрита по софтуерен път от енергонезависимата памет на същия; „ЕРП Север“ АД [населено място] разполагало с необходимия обслужващ софтуер на процесния електромер; показанията на тарифите на СТИ не било възможно да се променят с обслужващия софтуер. В съдебно заседание вещите лица заявявали, че било изискване тарифният план да е трайно заложен без възможност за промяна; „ЕРП Север“ АД [населено място] можело да променя тарифния план със софтуера, с който разполага; тарифата била пусната в разрез с указанията на КЕВР да има само две тарифи и била умишлено скрита да не се показва на дисплея. Пред въззивната инстанция бил разпитан свидетелят П.З.Д–служител на „Електроразпределение Север“ АД [населено място], която заявявал, че бил съставил протокола заедно със С. Г.. Обяснявал, че проверки на СТИ се извършвала на три етапа: първият бил визуален-оглед за прикачен проводник или вмешателство в схемата на измерване, водещо до неточно и непълно отчитане на електроенергията; вторият-проверка с еталонен уред относно точността на самия електромер; третият-изчитане с преносим компютър и софтуер на всички параметри на СТИ. В конкретният случай не могли да осъществят връзка, поради което демонтирали СТИ и го предали в БИМ за проверка и експертиза. Не знаел причината, поради която не могли да прочетат показанията на електромера. Софтуерът им директно се прикачвал към електромера посредством оптична глава и око на електромера, пускала се програмата и се влизало автоматично без пароли. Нямало връзка с електромера и затова го демонтирали. Тъй като нямало никой в къщата, викнали съсед, който си разхождал кучето. Била му обяснена проверката. Служителите на дружеството мерели таблата, а когато имало проблем, се обаждали на някой да дойде, да види и след това да предприемат действия по подмяната. Спомнял си и за предходна проверка на същия адрес, когато електромерът се намирал вътре в къщата на фасадата, поради което, за да се достигнело до него било необходимо да се мине през дворното място. Тогава се оказало, че електромерът е с тъмен дисплей, съставили протокол, демонтирали електромера и поставили този електромер, с който през 2019 година не могли да осъществят връзка. Заявявал, че обяснили на свидетеля, че не могат да направят връзка и поради тази причина сменят СТИ, да види показанията, на които се смъква. Той възприел това, което правели, съгласил се и подписал протокола.

Предвид горното съставът на Окръжен съд Варна е посочил, че е предявен отрицателен установителен иск, при който ответникът носел доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, от които произтичало вземането и неговия размер. Във връзка с това и с оглед твърденията на „Електроразпределение Север“ АД [населено място] същото следвало да установи, че в резултат на извършена проверка на процесния електромер и при спазване на правилата на ПИКЕЕ законосъобразно било коригирало сметката на Р. Е. П.. С измененията на ЗЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 54/17.07.2012 година, в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 било предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване па случаите неизмерена, неправилно и неточно измерена електрическа енергия. Следователно с влизане в сила на тези изменения законодателят бил предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия, но при спазване на определени правила, като по силата на законовата делегация на чл. 83, ал. 2, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 4-6, във връзка с чл. 21, т. 3 от ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ възможността за корекционна процедура, с решение на КЕВР били приети действащите към датата на извършване на проверката ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 35/30.04.2019 година, в сила от 04.05.2019 година. В чл. 45 и чл. 46 от посочените Правила било регламентирано правото на оператора на мрежата да извършва проверки на измервателните си системи за съответствието им с изискванията на тези правила (чл. 45, ал. 1), както и да извършва технически проверки на място на измервателната система/средствата за търговско измерване (чл. 46, ал. 1). Извършената едностранна корекция от страна на „Електроразпределение Север“ АД [населено място] в конкретния случай се основавала на разпоредбите на чл. 49 и чл. 55 от ПИКЕЕ. Нормата на чл. 55 от ПИКЕЕ предвиждала, че в случаите, в които се установяло, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислявал измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването се извършвало въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 49, ал. 3 и ал. 4 от ПИКЕЕ при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на КП протоколът се подписвал от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не бил служител на оператора. Данните по делото установявали, че съставеният за проверката КП бил в отсъствието на собственика на партидата, но в присъствието на свидетел. Съставеният протокол от формална страна отговарял на нормативните изисквания, изготвен бил при спазване на процедурните правила. Смисълът на подписването на КП от свидетел бил лицето да възприеме извършените пред него действия от служителите на дружеството и с това си действие да удостовери, че това било вярно с поставяне на подпис в протокола. Поради това въззивният съдебен състав приемал, че проверката и КП били изпълнени съобразно нормативните изисквания, поради което и протоколът можел валидно да бъде противопоставен на неприсъствалия потребител. Изготвена била метрологична експертиза от независим компетентен орган, потвърждаваща констатациите в КП. Процесното СТИ било монтирано в обекта на потребление на 09.06.2016 година, като в КП за монтажа било записано, че било монтирано СТИ с нулеви показания във всички регистри. При това положение и с оглед събраните писмени и гласни доказателства, че уредът бил с нулеви показания по всички тарифи следвал извод, че СТИ е било ново, неупотребявано и съответно не е било включван към електрическата мрежа, тоест технически не било възможно показанията в регистър 1.8.4. да са били различни от нулеви към датата на първоначалния монтаж. При това положение натрупаното количество електроенергия в регистър 1.8.4. към датата на проверката се явявало потребено от абоната, отчетено в невизуализиран регистър, но незаплатено от Р. Е. П.. За пълнота следвало да бъде посочено, че тезата на П. за манипулиране софтуера на СТИ от „Електроразпределение Север“ АД [населено място] се явявала абсолютно голословна и неподкрепена с никакви доказателства. Изложеното водело до извод, че предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на исковата сума се явявал неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Р. Е. П. е поискала допускането на въззивното решение на Окръжен съд Варна по повод на правни въпроси, за които твърди, че е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК допълнително основание за допускане на обжалването, а именно: за това длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си?; за това задължен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото и по-конкретно във въззивната жалба? За това има ли законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции по сметка на потребителя за минал период (фикция за доставено количество електроенергия), съответно да начислява суми представляващи „реално потребена“ електроенергия при липса на лиценз за продажба/доставка на електроенергия на крайни битови потребители/клиенти на обекти, присъединени към електропреносната мрежа, на ниво ниско напрежение и има ли право да издава счетоводен документ/фактура по силата на която да претендира заплащане на сума във връзка с тази корекция при липса на законово основание за това, а също така има ли право да начислява ДДС при липса на законово основание за това и при положение, че такъв данък не е включен като част от крайната цена за корекция на сметка в ПИКЕЕ от 2019 година?; за това задължен ли е въззивният съд да прилага по-високия по степен нормативен акт-ЗЕ, ако същият е в противоречие с подзаконов нормативен акт-ПИКЕЕ?; за това длъжен ли е съдът да изложи мотиви, обуславящи преценката му за годността на експертизата и доказателствената й стойност и следва ли съда при отчасти прието, отчасти оспорено по делото, непълно, недостоверно, противоречиво и необосновано заключение на съдебнотехническа експертиза, комплексна съдебнотехническа и софтуерна експертиза, както и тричленна съдебнотехническа и софтуерна експертиза, които заключения не дават категоричен и точен отговор на въпросите по поставените задачи и правнорелевантните факти да приеме за недоказан оспорван факт, за който са приети по делото писмени доказателства? и за това задължен ли е въззивният съд, ако установи допуснато процесуално нарушение от първата инстанция и с оглед установяване на релевантните по спора факти и направените доказателствени искания пред въззивната инстанция служебно или при поискване на страните да допусне свидетели и кои свидетели са допустими в процедурата по чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ, представител на оператора на съответната мрежа или свидетел, който не е служител на оператора.

Вторият, третият и четвъртият от така поставените въпроси са във връзка един с друг и трябва да бъдат разгледани общо, като не обуславят допускането на въззивното решение на Окръжен съд Варна до касационно обжалване. Първият от тези въпроси е във връзка с необсъждането на възражението на Р. Е. П., че електроразпределителното дружество, каквото дружество се явява „Електроразпределение Север“ АД [населено място], няма право да извършва корекции по сметки, а в тази си част ( чл. 56) ПИКЕЕ противоречат на ЗЕ (чл. 98а). По отношение на тези три въпроса е налице установена съдебна практика, намерила израз в решение № 77/30.05.2022 година, постановено по гр. д. № 2708/2021 година, решение № 50 243/07.02.2023 година, постановено по гр. д. № 339/2022 година, решение № 50 040/03.07.2023 година, постановено по гр. д. № 1611/2022 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., а също така решение № 85/27.06.2022 година, постановено по гр. д. № 258/2021 година, решение № 153/29.06.2022 година, постановено по гр. д. № 2999/2021 година и решение № 50 186/24.10.2022 година, постановено по гр. д. № 4372/20212 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., с която практика въззивното решение на Окръжен съд Варна е съобразено.

Петият и шестият от посочените по-горе въпроси също не обуславят допускането на въззивното решение на Окръжен съд Варна, доколкото първият от тях предполага априори, че заключенията на допуснатите и изслушани в първоинстанционното и въззивното производство заключения на вещи лица страдат от твърдените във въпроса недостатъци, което обстоятелство обаче не може да бъде проверявано на този етап от производството. Същевременно законът не е поставил ограничения за лицата, които могат да бъдат свидетели, като преценката на показанията на свидетелите, които могат да бъдат заинтересовани от изхода на делото се извършва по реда на чл. 172 от ГПК.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Р. Е. П. е поискала въззивното решение на Окръжен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалване по повод на правни въпроси, за които твърди наличието на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК допълнително основание за допускането на обжалването, а именно: за това налице ли е основание за определяне и начисляване цената на допълнителни количества електроенергия по ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 35/30.04.2019 година, в случай, че корекцията обхваща период от време, предхождащ влизането им в сила?; за това в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване и операторът на съответната мрежа начислява измереното количество след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри, когато периода от монтажа до демонтажа обхваща повече от три календарни години, при своевременно отправено възражение от длъжника (страна по договора) за изтекла погасителна давност спрямо това вземане по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, същото би ли било основателно и следва ли съда за периода на корекцията в частта за давността да я приложи? за това какъв е характерът на протоколът за метрологична проверка на БИМ в частта за извършено софтуерно прочитане на показанията по скрит регистър-официален или частен? и за това при липса на данни (доказателства) представени от собственика на електроразпределителната мрежа, че е изпълнил добросъвестно задълженията си вменени му с разпоредбите на ПИКЕЕ и по точно на чл. 33 и чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ да обслужва измервателните системи и да съставя досие за същите най-малко веднъж на три месеца, което досие и да съдържа показанията на всички регистри към датата на монтажа и демонтажа на средството за търговско измерване, при това неправомерно поведение и бездействие може ли първият да черпи права и да претендира суми за период по-дълъг от три месеца назад, считано от демонтажа на СТИ?

По отношение на третият от тези въпроси е налице установена съдебна практика, намерила израз в решение № 60 223/18.08.2022 година, постановено по гр. д. № 598/2021 година, решение № 50 188/24.10.2022 година, постановено по гр. д. № 3760/2021 година, решение № 50 183/02.11.2022 година, постановено по гр. д. № 4729/2021 година, решение № 50 037/23.02.2023 година, постановено по гр. д. № 1910/2022 година, и решение № 50 064/03.04.2023 година, постановено по гр. д. № 1945/2022 година, всичките по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Същевременно по отношение на четвъртия въпрос е налице решение № 63/10.08.2022 година, постановено по гр. д. № 1748/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. По отношение на първия от посочените въпроси също е налице съдебна практика, обективирана в решение № 60 269/27.05.2022 година, постановено по гр. д. № 1054/2021 година, решение № 103/23.09.2022 година, постановено по гр. д. № 2535/2021 година, решение № 50 247/21.12.2022 година, постановено по гр. д. № 3572/2021 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 50 191/26.04.2023 година, постановено по гр. д. № 2629/2021 година по описа на ВКСС, ГК, ІV г. о. Наличието на установена съдебна практика по тези въпроси изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по отношение на тях, доколкото няма данни тази практика да е неправилна и да трябва да бъде изоставена или пък да бъде осъвременена с оглед промени в обществено икономическите и/или обществено социалните условия. Същевременно въззивното решение на Окръжен съд Варна е постановено при съобразяването на тази практика, поради което не са налице и предпоставки за допускане на касационното обжалване по тези въпроси по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Първият от поставените във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и вторият от поставените във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК правни въпроси обаче обуславят допускането на въззивното решение на Окръжен съд Варна до касационно обжалване, тъй като не е разгледано изрично направеното от Р. Е. П. с исковата молба твърдение, че не дължи част от сумата поради изтекла погасителна давност.

Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 1734/19.11.2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 481/2021 година по подадената против него от Р. Е. П., касационна жалба с вх. № 187/06.01.2022 година и такова трябва да се допусне.

На Р. Е. П. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 111.56 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1734/19.11.2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 481/2021 година.

ДАВА на Р. Е. П. от [населено място], [улица], ет. 2, с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Ц. С. Д. от АК Варна, едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 111.56 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.