Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ Р. Б. АД със седалище в [населено място] срещу решение № 260281 от 21.01.2022 г., постановено по в. гр. д. № 13314/2020 г. на Софийски градски съд. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 20208992 от 28.09.2020 г. по гр. д. № 19730/2016 г. на Софийски районен съд е осъдено „ЧЕЗ Р. Б. АД да заплати на „К. Т - 92“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 16 875.97 лв. - платена без основание сума по фактура № [ЕГН]/14.01.2018 г., начислена служебно въз основа на констативен протокол № 1013355/20.11.2016 г. по партида с кл. № 520001151387 за периода от 23.08.2015 г. до 20.11.2015 г. за имот в [населено място], на [улица], ведно със законната лихва от предявяване на иска на 08.04.2016 г. и разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 4 131.40 лв.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че решението е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от действащите през исковия период Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от ДКЕВР и обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 г., по силата на която правото да получи цялата стойност на начислена съгласно същите ПИКЕЕ корекция на електрическа енергия принадлежи на електроразпределителното дружество. Излага оплаквания, че въззивният съд не е коментирал и не е взел предвид посочената разпоредба, а се е позовал на неприложимите към спорното правоотношение разпоредби на чл. 100, ал. 3, чл. 31 и чл. 35 ЗЕ и наред с това е тълкувал неправилно разпоредбата на чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, която не ограничава правата на оператора на разпределителната мрежа да получи други суми, дължими съгласно ПИКЕЕ. Излага доводи, че противно на изводите на въззивния съд, в ПИКЕЕ не е предвидено операторът на разпределителната мрежа да издава фактура за част от начислената при корекцията сума, включваща цена за достъп и за пренос, а друг правен субект да издава отделна фактура за останалата част от сумата на корекцията; че съгласно чл. 51 ПИКЕЕ в случай на корекция се издава само една фактура от оператора на разпределителната мрежа - когато няма сключен рамков договор между оператора и търговеца, доставящ електрическа енергия на клиента въз основа на комбиниран договор, а когато има рамков договор, фактурата се издава от търговеца. Навежда аргументи, че разходите, които се правят във връзка с неизмерването/неточното и непълно измерване се поемат изцяло и единствено от разпределителното дружество, поради което именно то издава фактурите за неизмерената и за неправилно/неточно измерената електрическа енергия в резултат на неправомерно въздействие върху средствата за измерване или промяна в схемата на свързване, като след заплащане на фактурата от потребителя дружеството получава частично компенсация за направените разходи във връзка със задължението му да закупува ел. енергия за покриване на технологичния разход, формиран от неизмерването на електроенергия в резултат на нерегламентирани въздействия върху измервателната система.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответникът по касация „К. Т - 92“ ЕООД със седалище в [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 03.05.2022 г. и изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради отсъствие на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 287, ал. 2 ГПК е подадена насрещна касационна жалба от ответника по касация „К. Т - 92“ ЕООД срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението по гр. д. № 13314/2020 г. на Софийски районен съд в частта за отхвърляне на предявения от дружеството против „ЧЕЗ Р. Б. АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 4 226.76 лв. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради необоснованост и нарушения на закона, като се иска отмяна на решението и уважаване на иска за отхвърлената част с присъждане на разноски. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, обосновани в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Касаторът „ЧЕЗ Р. Б. АД е депозирал отговор на насрещната касационна жалба, в който е изразил становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване в атакуваната с насрещната касационна жалба част и за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба на „ЧЕЗ Р. Б. АД е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, Софийски градски съд е извършил самостоятелен анализ и преценка на събраните в производството пред първата инстанция доказателства и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК е приел за установени от фактическа страна следните релевантни за спора факти:

С договор от 26.06.2014 г. „Аркадия сървис“ АД се е съгласило да продава на „К. Т - 92“ ЕООД срещу цена 76.50 лв./МВтч. електрическа енергия за срок от една година за имот в [населено място], на [улица]. В договора е уговорено, че доставчикът ще издава ежемесечно фактури за потребеното количество електрическа енергия, включващи цени на потребената ел. енергия и цени на постоянните компоненти - достъп и пренос по електропреносната и електроразпределителната мрежи, задължения към обществото, акциз, ДДС и косвени данъци. С договори № [ЕГН]-1/24.07.2014 г. и № [ЕГН]/24.07.2014 г. ответникът в процеса „ЧЕЗ Р. Б. АД, притежаващ издадена от ДКЕВР лицензия от 13.08.2004 г. за разпределение на електрическа енергия за срок от 35 години на определена в приложение № 1 към лицензията територия, се е съгласил да осигури на ищеца „К. Т - 92“ ЕООД достъп до електроразпределителната си мрежа и пренос на ел. енергия до имота на [улица] [населено място] срещу заплащане на възнаграждение. В посочените договори е предвидено потребената енергия да се измерва със собствени на електроразпределителното дружество електромери по правилата на ПИКЕЕ, а при неправилно или неточно измерване на пренесена енергия електроразпределителното дружество да съставя протокол при условията и по реда на раздел 9 ПИКЕЕ след извършена в присъствие на ползвателя техническа проверка на електромера и въз основа на констатациите в протокола да коригира данните за пренесена енергия при условията и по реда на чл. 9 ПИКЕЕ. С договорите е постигнато съгласие електроразпределителното дружество да начислява и да получава цена за достъп и за пренос по електроразпределителната мрежа съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия в размер, определен от КЕВР, като дължимата сума се изчислява на база измерените количества енергия в местата за измерване, съобразно ПИКЕЕ.

За периода от 01.09.2014 г. до 30.11.2015 г. „А. С“ АД е издало фактури за потребена от „К. Т - 92“ ЕООД в имота на [улица] електрическа енергия при единична цена на енергията 76.50 лв./МВтч. и единична цена на задължения към обществото 36.830 лв./МВТЧ, с включени акциз и ДДС. На 14.01.2016 г. дружеството - ответник е издало фактура № [ЕГН] на обща стойност 21 102.73 лв. с ДДС, заплатена от ищеца на 11.03.2016 г., за извършена корекция на сметката на ищеца за посочения имот на основание чл. 48, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ПИКЕЕ във връзка с констативен протокол № 1013355/20.11.2015 г. и протокол на БИМ № 1708/14.12.2015 г. Сумата 21 102.73 лв. с ДДС е формирана като сбор от сумите 6 236.84 лв. - стойност на 207 846 КВтч. предложена за доначисляване електроенергия, 6 126.84 лв. и 1 701.10 лв. - задължения към обществото, и остатък, включващ цени за достъп и за пренос по мрежите на „ЧЕЗ Р. Б. АД. Констативният протокол от 14.12.2015 г. е съставен от служители на ответника и е подписан от двама свидетели от Федерацията на потребителите, но не е подписан от представител на ищеца, присъствал на проверката. В протокола е отразено, че на 20.11.2015 г. е направена проверка на средството за търговско измерване на електроенергия в ползвания от ищеца имот, представляващ производствен цех, при която е установено, че енергия се отчита от електромер с посочен фабричен номер, в който са нарушени пломби и холограми; Електромерът е свален и сменен с нов, като старият е предоставен за проверка на БИМ. В съответствие с договорите между страните ответникът е уведомил писмено ищеца за извършената проверка и за съставения протокол, както и за предстоящото изследване на електромера в БИМ. След проведен анализ в БИМ е съставен протокол № 1708/14.12.2015 г., съгласно който при проверка на демонтирания в имота на ищеца електромер е установено, че няма дефекти по кутията, клемите и клемния блок на електромера, но фирмената пломба срещу неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера е унищожена, срязана е пломбажната тел и допълнително е лепена отляво, а отдясно е унищожена фирмената пломба и е срязана пломбажната тел, нарушени са стикерите отляво и отдясно, изменена е електрическата схема, което не съответства на одобрения тип, осъществен е достъп до вътрешността на електромера и в електрическата схема е присъединено допълнително устройство, което се състои от реле, две електронни платки и проводник, служещ за антена.

Въззивният съд е съобразил констатациите в заключенията на съдебно - техническата експертиза, изготвена в първоинстанционното производство, според които при проверката на място с еталонен уред и при проверката от БИМ не е установено електромерът да отчита с грешка потреблението на електроенергия, но откритият от БИМ достъп до вътрешността на електромера и намесата в електрическата схема създават условия за нерегламентиран достъп и разкриват неправомерно въздействие върху защитената вътрешност на електромера; Устройството, монтирано във вътрешността на електромера по данни от проверката на БИМ, се управлява дистанционно и по тази причина, както и с оглед начина на монтирането му, не показва отклонение по време на проверка. Начисленото количество електроенергия по предложение за корекция, изготвено на база констативния протокол, съответства на правилата по чл. 48, ал. 1 т. 2, б.“б“ ПИКЕЕ и на приложимите към договорите между страните цени на електроенергията. След преценка на заключенията във връзка с данните в констативния протокол и с показанията на разпитаните по делото свидетели П. и И., присъствали на проверката от 20.11.2015 г., въззивният съд е счел за установено по несъмнен начин наличието на констатирана по предвидения в договорите между страните ред нерегламентирана намеса в електромера, предназначен да измерва потребената от ищеца електрическа енергия, която е създала условия за неточно измерване на потребената през процесния период електроенергия.

При така възприетата фактическа обстановка по спора въззивният съд е достигнал до извод за частична неоснователност на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД до размер на сумата 4 226.76 лв., представляваща сбор от включените във фактурата за корекция цени за достъп и за пренос до мрежите на ответника, и за основателност на иска за разликата от 16 875.97 лв., представляваща сбор от коригираната стойност за цена на потребена електрическа енергия с ДДС и задължения за обществото.

За да мотивира извода си, въззивният съд е анализирал приложимата към спора правна уредба, съдържаща се в Закона за енергетиката /ЗЕ/, ПИКЕЕ в редакцията от 2013 г. и ПТЕЕ в действащата към 2015 г. редакция. Предвид приетия за безспорен факт на нерегламентираната намеса в средството за техническо измерване, установена по предвидения в договорите между страните и в ПИКЕЕ ред, въззивният съд е приел, че за ответника в качеството му на оператор на електропреносната и на електроразпределителната мрежи на територията, на която се намира ползваният от ищеца имот, е възникнало основание да коригира дължимите суми за потребление на електрическа енергия - така, както е предвидено в договорите с препращане към чл. 9 ПИКЕЕ. По причина, че не е установена точно грешката, с която е измервал монтираният в имота електромер, съдът е преценил, че корекцията е подчинена на правилата на чл. 48, ал. 1, т. 2, б.“б“ ПИКЕЕ, чието спазване при извършване на приложената от ответника корекция е потвърдено от заключението на съдебнотехническата експертиза. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 100, ал. 3 и ал. 2 ЗЕ и чл. 29, ал. 1 - ал. 3 ПТЕЕ, уреждащи отношенията по повод търговията с електрическа енергия и ползването на мрежови услуги, въззивният съд се е произнесъл, че няма правно основание ответникът да претендира и да получи включената във фактурата за корекция стойност на потребената от ищеца електрическа енергия, както и начислената сума за компонента „задължения към обществото“. Изложил е съображения, че тези суми се дължат от потребителя на доставчика на електрическа енергия в имота - в случая „Аркадия сървис“ АД, с когото ищецът е сключил договор за продажба на електрическа енергия от 26.06.2014 г.; Крайната сума за потребление на електрическа енергия, която заплаща потребителят и зависи от консумираната електроенергия, се дели на цена за снабдяване и цена за разпределение на електрическа енергия, като цената за разпределение е равна на сбора от цените за достъп и пренос и включва цени за пренос през електропреносната система, за пренос през разпределителната мрежа, за достъп до електропреносната и до електроразпределителната мрежа; Операторът на мрежата има право да получи само цената за пренос и достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа - аргумент от чл. 29 ПТЕЕ, която цена в случая възлиза общо на 4 226.76 лв. с ДДС и според заключението на експертизата е изчислена въз основа на актуалните за периода цени по решение на КЕВР; Стойността на потребената електроенергия и сумите за „задължения към обществото“ се дължат от крайния потребител на доставчика на електрическа енергия и ответникът няма вземане към ищеца за включената във фактурата за корекция сума от 16 875.76 лв., задължението за която е към „Аркадия сървис“ АД.

Поради изложеното и като е отчел безспорния между страните факт, че ищецът е заплатил на ответника цялата сума по фактурата, въззивният съд е заключил, че съответстващата на сбора от начислената като корекция стойност на потребена електрическа енергия и задължения към обществото сума от 16 875.97 лв. е недължимо платена по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и следва да бъде върната от ответника на ищеца, а остатъкът от 4 226.76 лв., представляващ сбор от цена за пренос и за достъп до мрежите, е получена от ответника на валидно правно основание и искът за връщането й подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното от касатора „ЧЕЗ Р. Б. АД основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение.

В практиката на ВКС по приложение на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е възприето разрешението, че проявлението на очевидната неправилност, уредена в чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

Касаторът е обосновал очевидната неправилност на обжалваното решение с довод, че решението противоречи на императивната материално правна норма на чл. 51, ал. 2 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от ДКЕВР, обн. ДВ бр. 98 от 12 ноември 2013 г. и действащи към процесния период, тъй като фактурата за корекция, по повод на която е предявен искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е издадена на основание посочената разпоредба, а въззивният съд не я е коментирал и не е изложил мотиви защо не я прилага. Очевидната неправилност е аргументирана и с развитите в касационната жалба доводи, че ПИКЕЕ не предвижда в случай на корекция на дължими суми за ползвана електроенергия операторът на разпределителната мрежа да издава фактура за част от сумата - цената за достъп и пренос, а друг правен субект да издава фактура за останалата част от задължението, конкретно - за стойността на потребената електрическа енергия.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е анализирал приложимата към спорното правоотношение правна уредба и въз основа на конкретни разпоредби от Закона за енергетиката, както и на чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия, е формирал извод, че в хипотеза като процесната потребителят/клиентът дължи стойността на потребената електрическа енергия, ведно с компонента „задължения към обществото“, на доставчика на електрическа енергия, а цената за достъп и за пренос на енергия се дължи и заплаща на оператора на електропреносната и електроразпределителната мрежи. Евентуалните грешки на съда при тълкуването и прилагането на преценените като относими към спора законови и подзаконови разпоредби, на които се позовава касаторът, са от значение за материалната законосъобразност на обжалваното решение и попадат в обхвата на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не могат да се подведат под очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд не е излагал съображения за приложимост към спора на разпоредбата на чл. 51 ПИКЕЕ от 2013 г., според която за клиенти, закупуващи електрическа енергия по свободно договорени цени от доставчик, различен от крайния снабдител или доставчик от последна инстанция, операторът на разпределителната мрежа предоставя на доставчика информация за дължимата сума от съответния клиент вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване; Ако между оператора на разпределителната мрежа и търговеца няма сключен рамков договор въз основа на сключен комбиниран договор между клиента и търговеца, операторът представя на клиента фактурата за дължимата сума вследствие на неизмерване, непълно или неточно измерване, определена на база коригираните количества електрическа енергия и действащата цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Разпоредбата на чл. 51 ПИКЕЕ не е от категорията императивни материалноправни норми, за чието прилагане въззивният съд следи служебно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това, дори обсъжданата разпоредба да урежда спорното правоотношение между страните, неприлагането й от въззивния съд би могло да се квалифицира като нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, и то след провеждане на производство по чл. 290 ГПК, но не и като порок, водещ до очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Въз основа на мотивите към обжалваното решение съставът на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно и предвид изложените по-горе съображения не намира за необходимо да го допуска до касационен контрол в обжалваната от касатора „ЧЕЗ Р. Б. АД част на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

В зависимост от изхода на производството по чл. 288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски в размер на сумата 900 лв., представляваща Ѕ от заплатеното по банков път с преводно нареждане от 29.04.2022 г. адвокатско възнаграждение с ДДС, уговорено в договор за правна защита и съдействие в размер общо на 1 800 лв. с ДДС за изготвяне на отговор на касационната жалба на „ЧЕЗ Р. Б. АД, както и за изготвяне на насрещна касационна жалба.

По аргумент от чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба на „К. Т - 92“ ЕООД следва да бъде оставена без разглеждане.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260281 от 21.01.2022 г., постановено по в. гр. д. № 13314/2020 г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 20208992 от 28.09.2020 г. по гр. д. № 19730/2016 г. на Софийски районен съд е осъдено „ЧЕЗ Р. Б. АД да заплати на „К. Т - 92“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 16 875.97 лв. - платена без основание сума по фактура № [ЕГН]/14.01.2018 г., начислена служебно въз основа на констативен протокол № 1013355/20.11.2016 г. по партида с кл. № 520001151387 за периода от 23.08.2015 г. до 20.11.2015 г. за имот в [населено място], на [улица], ведно със законната лихва от предявяване на иска на 08.04.2016 г. до окончателното плащане и разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 4 131.40 лв.

ОСЪЖДА „ЧЕЗ Р. Б. АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на „К. Т - 92“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] сумата 900 (деветстотин) лв. - разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на „К. Т - 92“ ЕООД срещу решение № 260281 от 21.01.2022 г., постановено по в. гр. д. № 13314/2020 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение № 20208992 от 28.09.2020 г. по гр. д. № 19730/2016 г. на Софийски районен съд в частта за отхвърляне на предявения от „К. Т - 92“ ЕООД против „ЧЕЗ Р. Б. АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 4 226.76 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, само в частта за оставяне на насрещната касационна жалба без разглеждане, а в останалата част не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: