О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4699

гр.София, 18.10.2024г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 455/2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Т. Т., чрез адв.В. Н., против решение № 1287/16.11.2023г. по гр. д.№ 3780/2021г. по описа на САС, 14ти състав, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е осъдена Т. да плати на ищеца А. К. А.: на основание чл. 127, ал.2 ЗЗД сумата 49 465.16 евро /четиридесет и девет хиляди четиристотин шестдесет и пет евро/ с левова равностойност от 96 745.13 лв., /деветдесет и шест хиляди седемстотин четиридесет и пет лева/, представляваща припадащата се 1/2 част от погасено солидарно задължение по договор за жилищен кредит № 3738/R/ 08.04.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2020г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 7 144,20 евро /седем хиляди сто четиридесет и четири евро /с левова равностойност 13 972,84 лева /тринадесет хиляди деветстотин седемдесет и два лева/, представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от датата на всяка извършена погасителна вноска за периода от 29.08.2017 г. до 09.04.2020г., и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 7033 лв. /седем хиляди тридесет и три лева/, направени по делото разноски пред въззивна инстанция и сумата от 10 471 лв. /десет хиляди четиристотин седемдесет и един лева/ направени разноски пред първа инстанция.

Жалбоподателката твърди, че в осъдителната част въззивното решение е неправилно, тъй като по делото не е доказан личния произход на средствата, с които ищецът е погасявал заемните вноски, поради което било ирелевантно, че той физически е внасял парите. В изложението...