Образувано е по касационна жалба, подадена от ET "А. д-р К. З." против решение № 1430 от 24.06.2015 г., постановено по адм. дело № 448/2015 г. по описа на Административен съд Варна. Касаторът поддържа, че решението е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Ответната страна – директорът на РЗОК В. - в подадено писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] против писмена покана № 29-05-7930 от 09.12.2014 г. на директора на РЗОК В. за възстановяване на неоснователно получена, заплатена от РЗОК за 2013 г. сума общо в размер на 954 лв., на основание чл. 76 а, ал. 1 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО), потвърдена със заповед № РД-09-66 от 23.01.2015 г. на управителя на НЗОК. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваната писмена покана е законосъобразна, издадена при правилно приложение на материалноправните и процесуалноправни разпоредби. Така постановеното решение е правилно.
От данните по делото се установява, че между НЗОК и [фирма] е сключен договор № 030417 от 10.02.2012 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ и допълнително споразумение към същия.
Съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗЗО непосредственият контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска помощ се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица от РЗОК – финансови инспектори и лекари – контрольори, въз основа на заповед на директора на РЗОК. На основание цитираната разпоредба директорът на РЗОК В. със заповед № РД-09-1992 от 18.11.2014 г. е наредил извършването на съвместна, тематична проверка с конкретно посочени в нея задачи, една от които е била проверка във връзка с отчетени диспансерни прегледи над предвидения максимален брой, съгласно Приложение № 9 към НРД от 2012 г. За резултатите от тази проверка е съставен констативен протокол от 25.11.2014 г., в който по т. 1 е посочено, че [фирма] е отчел и получил неоснователно суми за диспансерни прегледи над предвидения максимален брой прегледи за заболяването с най – висока честота на наблюдение, съгласно чл. 5, ал. 5 от раздел I на Методиката за заплащане дейността в извънболничната медицинска помощ към Постановление на МС № 353 27.12.2012 г. и Приложение № 9 към НРД 2012 г., като са посочени съответните лица, за които е установено нарушението.
Въз основа на констативния протокол, на основание чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО, е съставен протокол за неоснователно получени суми № 1-123 от 25.11.2014 г. в размер на 954 лв. за период м. 03 – м. 12.2013 г. Протоколът за неоснователно получени суми е бил връчен на жалбоподателя, който е депозирал възражение против него.
Като е намерил възражението за неоснователно, директорът на РЗОК В., на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, е издал писмена покана № 29-05-7930 от 09.12.2014 г., с която е поканил жалбоподателя в 14 – дневен срок от получаването й да заплати доброволно неправомерно заплатената от РЗОК сума в размер на 954 лв. Жалбоподателят е оспорил поканата по административен ред, в резултат на което е издадена заповед № РД-09-66 от 23.01.2015 г. на управителя на НЗОК, който я е потвърдил.
Неоснователно е възражението на касатора, че административният орган няма право да извършва проверка, респ. да издава писмена покана за неоснователно получени суми по договор, срокът на който е изтекъл. Сключеният между НЗОК и [фирма] договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ е в сила от 01.01.2012 г. В чл. 50 е предвидено, че се сключва за срока на действие на НРД за МД 2012 г. и е в сила до приемането на нов или при промяна на действащия НРД. Нов рамков договор е приет през 2014 г., поради което договорът, сключен между НЗОК и жалбоподателя е в сила до 31.12.2013 г. Съгласно § 9 от ПЗР на НРД за медицинските дейности за 2014 г. в случаите на констатирани нарушения, извършени до 31.12.2013 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ, осъществяването на контрол се извършва по реда на ЗЗО. Поради това правилно административният съд е приел, че няма нормативна забрана за 2014 г. да бъде осъществен контрол по изпълнение на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ.
П. В административен съд е приел, че липсва процесуална възможност да обсъди направеният от лечебното заведение - жалбоподател довод за нищожност на § 9 от ПЗР на НРД за медицинските дейности за 2014 г. Националният рамков договор е нормативен административен акт (чл. 4а ЗЗО), поради което само в производство по чл. 185 - 196 АПК може да бъде обявена нищожност на негова клауза.
Видно от чл. 1, т. 4 от индивидуалния договор, жалбоподателят е поел задължението да оказва медицинска помощ в следния обхват: диспансерни прегледи на ЗЗОЛ съгласно Наредба № 39 от 2004 г., Наредба № 40 от 2004 г., Приложение № 9 и Приложение № 14 от НРДМД 2012 г. Съгласно изискванията на Приложение № 9 НРД 2012 г. за медицинските дейности, в съответствие с Наредба № 40 от 2004 г. и Наредба № 39 от 2004 г. на МЗ за профилактичните прегледи и диспансеризацията, периодичността на прегледите за календарната година за заболяването „Хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност /код МКБ 111.9/; „Есенциална хипертония /код МКБ 1110/ и „Последици от мозъчен инфаркт” /код МКБ 169.3/ е четири пъти годишно. В разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от Приложение № 1 Б към чл. 1 от ПМС № 353 от 27.12.2012 г. се предвижда, че НЗОК заплаща за не повече от предвидения максимален брой прегледи за заболяването с най – висока честота на наблюдение.
В настоящия случай безспорно е установено, че има надвишаване на дейностите, включващи диспансерни прегледи за заболявания с най – висока честота на наблюдение (четири пъти годишно), над предвидените за това с ПМС № 353 от 27.12.2012 г., поради което НЗОК няма задължение, нито право да заплаща тези дейности.
Жалбоподателят е страна по договор, в съдържанието на който са уредени условията и реда за контрол по изпълнението на договора и налагането на санкции за неизпълнението му. Общоизвестно е правилото, че договорът е „закон” за страните по него. След като неправилно и в отклонение от правилата на чл. 1, т. 4 и чл. 27, ал. 1 от посочения договор с жалбоподателя, НЗОК е заплатила в противоречие с нормативната база недоговорена дейност, направеното от нея плащане се явява лишено от правно основание и недължимо, поради което надплатените средства по аргумент от чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО подлежат на връщане от касационния жалбоподател, който ги е получил.
С оглед горното настоящата инстанция приема, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1430 от 24.06.2015 г., постановено по адм. дело № 448/2015 г. по описа на Административен съд Варна. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.