Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК).

Образувано е по касационната жалба на инспектор в Регионална дирекция – Р. към Комисия за защита на потребителите, [населено място], против решение по адм. д. № 730/2015 г. по описа на Административен съд – В.Т.И доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че приложеният ПАМ е пропорционален на значимостта и стойността на потребителската стока. Потребителят е приложил към жалбата си копие от гаранционната карта, в която са описани направените четири ремонта на стоката. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу задължителните предписания.

Ответната страна [фирма] не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна.

Върховният административен съд, VІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 3/12.01.2016 г. по адм. д. № 730/2015 г. по описа на АС – В. Т е отменено задължително предписание, обективирано в констативен протокол № К-0188491/ 03.07.2015 г. на инспектор в КЗП -РД -Р., звено В. Т., с което [фирма] с посочено правно основание чл. 114, ал. 3 от ЗЗП, а преписката е изпратена на административния орган за издаване на ново предписание при спазване на указанията дадени в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е приел, че предписанията по чл. 193, т. 2 от ЗЗП са приложени с административен акт в нарушение на чл. 59 от АПК, тъй като няма мотиви. В констативния акт са възпроизведени оплаквания на потребителя, но няма обстоятелства, които да обосновава извод, че не е спазено законово задължение. Съдът приел, че след като не са посочени фактическите и правни основания за издаване на предписание е налице основание за...