Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при [община] чрез старши юрисконсулт Танева срещу решение N 1025 от 13.06.2014 год. по адм. дело N 141/2014 год. по описа на Административен съд Благоевград. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му с пререшаване на спора по същество, като се отхвърли като неоснователна жалбата на дружеството срещу процесния АУЗД. Прави възражение за прекомерност на присъденото от Административен съд Благоевград адвокатско възнаграждение и иска редуцирането му към минималния размер от 5 365 лв.

Ответникът – [фирма]., със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв.. Й, в представен по делото отговор по касационната жалба оспорва същата като неоснователна и иска оставяне в сила като правилно на първоинстанционното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и иска оставяне в сила като правилно на пъроинстанционното решение.

Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: Производството по делото е втора касация.

С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Благоевград е отменил Акт за установяване на задължение по декларация N 51 от 25.10.2012 год., издаден от инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ в [община], с който са установени задължения на дружеството, както следва: в частта, с която е определен ДНИ за периода 2008-2012 год. в размер на 50 019.19 лв., ведно с лихва за просрочие в размер на 9633.55 лв.; в частта, с която е определена ТБО за периода 2008-2012 год. в размер на 147 866.10 лв., ведно с...