Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет – П., [населено място], [улица], срещу Решение №211 от 31.03.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №969/2014 г.

С обжалваното решение съдът отменил Решение №200 от 30.10.2014 г. на Общинския съвет – П., с което е разрешена продажба чрез публично оповестен конкурс на урегулиран поземлен имот І, кв. 36 по плана на [населено място]. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - Общински съвет - П., счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно – за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

Неправилен счита извода на съда за допустимост на протеста на прокурора в Окръжна прокуратура, [населено място]. Съдът неправилно определил характера на оспореното решение – то не е акт, който поражда правни последици, а е акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК. Счита, че оспореното решение не е административен акт, като за оспорването му законодателят е създал специално съдебно производство. Позовава се на чл. 45 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА) като счита, че алинея 12 изключва приложението на чл. 16, ал. 1, т. 1 АПК.

По отношение на алтернативно поддържаното касационно основание сочи, че оспорваното решение на общинския съвет не носи белезите нито на индивидуален, нито на общ, нито на нормативен административен акт, тъй като не създава правила за поведение, съответно – права или задължения на правни субекти. Съдът неправилно приел, че оспореното решение е общ административен акт, като оспорването на Решение №182 от 26.09.2014 г. на общинския съвет, с което процесният имот е обявен от публична в частна общинска собственост спряло неговото изпълнение и това довело до приемане на...