Производството по делото е по реда на чл. 208 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. Б. С. против решение по адм. д.№4810/ 2015 г. по описа на ВАС, V отделение, с което е отхвърлена жалбата му против отказ с решение № 812100-8716/ 04.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи за заличаване на личните данни, обработвани в информационните фондове на МВР.Иска отмяна на решението с материална незаконосъобразност. Съхраняването на лични данни не може да бъде неограничено във времето, а само в рамките на разследването.

Ответната страна оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че съхранението е времево, но давностният срок не е изтекъл.

Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна.

Върховният административен съд, ІІ колегия, V членен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение е отхвърлена жалбата на С. Б. С. срещу решение № 812100-8716/ 04.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи за заличаване на личните данни, обработвани в информационните фондове на МВР. За да постанови този резултат тричленният съдебен състав е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен административен орган и при спазване на чл. 3, т. 5, б. „а” от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Решението е материално законосъобразно.

Установено е по делото, че личните данни, които са обработени в информационните фондове на МВР са, че жалбоподателят е извършител на престъпление по чл. 194, ал. 1НК от 17.12.2013 г. и е задържан от полицейски орган на същата дата, С прокурорско постановление от 25.02.2014 г. на прокурор при СРП на основание чл. 24, ал. 1, т. 8 НПК и чл. 61 НК е постановен отказ за образуване на наказателно производство, а преписката е пратена на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни за налагане на възпитателни мерки. Възпитателно дело № 11/2014 г. също е прекратено на 9.04.2014 г.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014, в Министерството на вътрешните работи се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Съгласно посочената разпоредба личните данни, с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления, се заличават при изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от НК при постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК - чл. 3, т. 5, б. „а” от Инструкцията. Давностният срок по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80 НК е 7 г., 6 месеца за деяние по чл. 194, ал. 1 от НК, в случая не е изтекъл и правилно съдът приема, че след като няма основание за заличаване на личните данни на жалбоподателя, постановеният отказ е постановен в съответствие с материалния закон.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,ІІ колегия, 5 членен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4110/ 11.04.2016 г. по адм. д.№ 4810/ 2015 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.