Образувано е по жалба на М. С. А., от [населено място] срещу заповед № СД – 02 – 1 / 05.02.2016 г. на министъра на правосъдието, с която ѝ е наложено дисциплинарно наказание „забележка” на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ). Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК.

Ответникът по жалбата – министърът на правосъдието чрез юрисконсулт Домузчиева изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че фактите по спора установяват извършените от жалбоподателката нарушения, а наложеното наказание е съобразено с тежестта им, формата на вината, обстоятелствата, при които са извършени и поведението на нарушителя.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административния акт съгласно чл. 168 АПК е неоснователна.

Със заповед № СД – 02 – 1 / 05.02.2016 г. министърът на правосъдието е наложил на М. С. А., от [населено място], държавен съдебен изпълнител при Районен съд [населено място] дисциплинарно наказание „забележка” на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) за извършено виновно неизпълнение на служебните ѝ задължения, съставляващи нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ и изразяващи се в: 1.) неправилно присъединяване на държавата като взискател по изп. дело № 20154120400108 в нарушение на чл. 458 ГПК ; 2.) нарушения по чл. 460 ГПК във връзка с чл. 462 ГПК поради неизвършено и непредявено разпределение на сумата от 1986, 27 лева и лишаване на длъжника от правото му по чл. 462, ал. 2 ГПК от обжалване на тези действия; 3.) незачитане действието на определение № 1661 / 03.03.2015 г. по адм. дело № 2370 / 2015 г. на Административен съд София – град.

По делото е установено, че изпълнително дело № 20144120400108 по описа на Съдебно изпълнителна служба (СИС) при Районен съд – Г. О е образувано на 22.06.2015 г. по молба на В. П. А., от [населено място] и представен от нея изпълнителен лист от 17.06.2015 г., издаден по гр. дело № 6083 / 2014 г. на Върховния касационен съд срещу Национална компания „Железопътна инфраструктура” (държавно предприятие – чл. 62, ал. 3 от ТЗ), [населено място] за сумата от 1802, 10 лева деловодни разноски, ведно с деловодни разноски от 5, 00 лева (стр. 114). С молбата за образуване взискателят е поискал, ако длъжникът не изпълни задължението си в срока за доброволно изпълнение, да се наложи запор на банковата му сметка в О. – клон Г. О. (стр. 113).

Покана за доброволно изпълнение е изпратена на длъжника с изх. № 7482 / 22.06.2015 г., която му е била връчена на 27.07.2015 г. (стр. 119).

На 22.06.2015 г. до Националната агенция за приходите е изпратено съобщение за започнато принудително изпълнение. В отговор е получено удостоверение изх. № 290371501381885 / 10.07.2015 г. (стр. 122), в което е посочено, че Национална компания „Железопътна инфраструктура” (държавно предприятие – чл. 62, ал. 3 от ТЗ), [населено място] има публични задължения в размер на общо 62723, 25 лева, представляващи лихви за различни периоди от 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. по ревизионен акт № Р – 29 – 1400097 – 091 – 01 / 10.12.2014 г.. В т. 2 на удостоверението „Наложени обезпечителни мерки върху имуществото и започнало принудително изпълнение” е посочено, че „ са наложени обезпечителни мерки на длъжника: Вземанията по ревизионен акт № Р – 29 – 1400097 – 091 – 01 / 10.12.2014 г. са обезпечени изцяло със запор на движими вещи, представляващи машини и съоръжения за сума в размер на 18 836 697, 11 лева. Задължението по ревизионен акт № Р – 29 – 1400097 – 091 – 01 / 10.12.2014 г. е със спряно изпълнение съгласно определение № 1661 / 03.03.2015 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 2370 / 2015 г. по описа на АС – София.”

С платежно нареждане от 04.08.2015 г. в срока за доброволно изпълнение Национална компания „Железопътна инфраструктура” (държавно предприятие – чл. 62, ал. 3 от ТЗ), [населено място] е превела дължимата сума по изпълнителния лист и разноските по изпълнителното дело (стр. 128).

С постановление от 04.08.2015 г. ДСИ А. е присъединила на основание чл. 458 ГПК като взискател по право по изпълнителното дело държавата за сумата от 62723, 25 лева, публични задължения на длъжника (стр. 127).

Със съобщение изх. № 8496 / 06.08.2015 г. ДСИ А. е уведомила взискателя В. П. А. за присъединения взискател по чл. 458 ГПК. Дала е указания за внасяне на ДТ за налагане на запор (стр. 130). На 07.08.2015 г. взискателят А. е поискала налагането на запори по 26 бр. банкови сметки с приложена вносна бележка за заплатена ДТ в размер на 390, 00 лева. ДСИ е изпратила запорните съобщения същия ден.

На 10.08.2015 г. е постъпило писмо до ДСИ от длъжника, с което е представена вносната бележка за извършено плащане на 04.08.2015 г. за сумата от 1986, 27 лева.

До Национална компания „Железопътна инфраструктура” (държавно предприятие – чл. 62, ал. 3 от ТЗ), [населено място] е изпратено съобщение изх. № 8541 / 10.08.2015 г. (стр. 167), с което предприятието е уведомено, че като взискател по право по изпълнителното дело е присъединена държавата до размера на посочената в удостоверението НАП [населено място] сума в размер на 62723, 25 лева и 3728, 93 лева дължима ДТ.

На 11.08.2015 г. е постъпило банково бордеро за платена по сметка на Районен съд – Г. О сума в размер на 66 750, 09 лева по изп. дело № 20144120400108 по описа на Съдебно изпълнителна служба при Районен съд – Г. О от [фирма] въз основа на наложения по банковата сметка на длъжника запор.

На 11.08.2015 г. взискателят А. е поискала вдигане на запорите от сметките на длъжника в 26-те банки (стр. 189). С разпореждане от същата дата запорите са били вдигнати (стр. 185).

На 13.08.2015 г. ДСИ А. е разпоредила да се уведоми НАП в 3-дневен срок да изразят становище дали желаят да се ползват от обезпечителната сума за удовлетворяване на публичните им вземания. С писмо вх. № 13878 / 21.08.2015 г. ДСИ е била уведомена от директор на ТД на НАП ГДО, че събраните суми по изпълнително дело № 20144120400108 по описа на Съдебно изпълнителна служба (СИС) при Районен съд – Г. О не следва да бъдат превеждани по сметка на ТД на НАП (стр. 408). Дадени са и разяснения относно характера на издаваните от органите по приходите при ТП на НАП удостоверения по чл. 191, ал. 4 ДОПК и липсата на основания за реализиране на процесното вземане.

При преценка на фактите по спора настоящият състав на Върховния административен съд, намира че оспорената заповед № СД – 02 – 1 / 05.02.2016 г. на министъра на правосъдието е издадена от компетентен орган.

Съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59 АПК.

Спазени са административнопроизводствените правила по Глава „Шестнадесета” от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ). Дисциплинарното производство е започнало по предложение на главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието и е приключило в срока по чл. 310, ал. 2 ЗСВ, като са приети писмените възражения на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, обсъдени са обстойно и задълбочено възраженията му, изяснени са всички относими за производството обстоятелства, анализирани по отделно и в съвкупност.

Съгласно чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) на държавен съдебен изпълнител се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение, което е виновно неизпълнение на служебните задължения.

В издаваните от НАП удостоверения по чл. 191, ал. 4 ДОПК се включват всички подлежащи на изпълнение публични вземания, включително и тези, които са спорни към момента на издаването, но за които законът е допуснал предварително изпълнение, т. е. всички вземания, които подлежат на изпълнение от публичния изпълнител по реда на ДОПК. В случай, че по отношение на обезпеченото публично вземане срещу длъжника е допуснато спиране на изпълнението по реда на чл. 153 ДОПК, по отношение на това вземане е препятствана по закон възможността за насочване на принудително изпълнение. Това се отнася както за принудителното изпълнение по реда на ДОПК, така и за общия изпълнителен процес по реда на ГПК. По тези съображения НАП са отказали да приемат плащане със събраните по изпълнително дело № 20144120400108 по описа на Съдебно изпълнителна служба при Районен съд – Г. О суми.

Фактите по спора обосновават извода, че присъединяването на държавата в изпълнителното производство е станало в нарушение на чл. 458 ГПК, тъй като към него момент процесната сума от 62 723, 25 лева не е била безспорна и дължима.

Само по себе си обаче процесуалното действие - постановление от 04.08.2015 г. на ДСИ А. не е нарушение по смисъла чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ, отчитайки неговата правна природа. Дисциплинарно нарушение са действията по игнориране на влязъл в сила съдебен акт, (определение № 1661 / 03.03.2015 г. по адм. дело № 2370 / 2015 г. на Административен съд София – град) обусловили и последващите процесуално незаконосъобразни действия по индивидуалното принудително изпълнение. Процесуалните действията по прилагане на закона от ДСИ А., макар и погрешни, не могат да ѝ бъдат вменени като дисциплинарни нарушения на служебните задължения, защото за тях е предвиден инстанционен контрол. Незачитането на действие на влязъл в сила съдебен акт обаче, който е задължителен за всички съдилища, съдебни изпълнители и административни органи е явно неизпълнение на служебни задължения.

Дисциплинарно нарушение е консумирано и с неизвършването на процесуални действия по чл. 460 ГПК вр. с чл. 462 ГПК във връзка с неизготвянето и непредявяване разпределение на сумата от 04.08.2015 г., с което е лишен длъжникът от правото по чл. 462, ал. 1 ГПК да му бъде предявено разпределение и от правото му по чл. 462, ал. 2 ГПК да подаде жалба срещу разпределение, в което държавата е била приета като присъединен взискател. Допуснатото бездействие е осуетило възможния инстанционен контрол на незаконосъобразните процесуални действия на ДСИ А. и възможността за преодоляване на последващите процесуално незаконосъобразни действия.

При определяне на наказанието административният орган е съобразил характера на нарушението, формата на вината (небрежност), обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Отчетено е и обстоятелството за липса на налагани до този момент дисциплинарни наказания, както и правните последици от неизпълнението на служебните задължения.

При тези съображения и след проверка за законосъобразност по чл. 168 АПК, Върховният административен съд намира, че оспорената заповед на министъра на правосъдието е издадена при точно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Предвид изложеното предприетото от М. С. А., от [населено място] оспорване срещу заповед № СД – 02 – 1 / 05.02.2016 г. на министъра на правосъдието, с която ѝ е наложено дисциплинарно наказание „забележка” на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) е неоснователно.

Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5 / 2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, настоящият състав на Върховния административен съд определя на сумата от 300, 00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172 АПК вр. с чл. 323 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М. С. А., от [населено място] срещу заповед № СД – 02 – 1 / 05.02.2016 г. на министъра на правосъдието, с която ѝ е наложено дисциплинарно наказание „забележка” на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

ОСЪЖДА М. С. А., от [населено място], [улица], вх. б, ет. 2 да заплати на Министерството на правосъдието сумата от 300, 00 (триста) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.