Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

К. Д на Дирекция „ОДОП”-П. моли да бъде отменено като неправилно решение № 1338/29.06.2015г. по адм. д.№ 174/2014г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен против РА № 161304065/14.10.2013г. на ТД на НАП-П.. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба Н. И. по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 161304065/14.10.2013г. на ТД на НАП-П., с която е възложена отговорност на Н. И. за задължения на [фирма] по ЗДДС с лихви: за м. 9.2004г., м. 7 и 8.2005г., м. 2.2007г., м. 4 и 12.2008г., за корпоративен данък с лихви за 2008г. и 2009г. на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Задълженията са определени в три ревизионния акта, съставени на [фирма], тъй като И. е бил управител на дружеството, подал е молба за прекратяване на дейността на дружеството, подписвал сделките по продажба на обекти в построените от дружеството сгради, както и сделките по придобиване на право на строеж от физически лица срещу задължение на дружеството да се изградят обекти в бъдещата сграда, по които не е начислен данък върху добавената стойност върху стойността на строителната услуга на датата на прехвърлянето на правото на строеж, както изисква чл. 34 ППЗДДС отм. и чл. 130 от ЗДДС, когато настъпва данъчното събитие и за строителната услуга.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил извод за незаконосъобразно възлагане отговорност на И. за задълженията на дружеството, на което е бил управител на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Правилен е изводът на съда, че условията за възлагане на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК следва да са налице кумулативно. Правилно съдът е приел, че И. е управител на дружеството в периода след 15.02.2011г. И. е бил управител заедно с останалите съдружници от 15.02.2011г. до 4.05.2011г., на която дата е заличен като управител на дружестовто.

По чл. 19, ал. 1 от ДОПК който в качеството си на член на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задълженото юридическо лице по чл. 14, ал. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. Цитираната разпоредба изисква да са извършени действия по укриване на факти или обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите в качеството на управител. Това означава да са подавани справки-декларации по ЗДДС и годишни данъчни декларации от И. в качеството му на управител на дружеството с укрити данни за дейността. Годишната данъчна декларация за дейността през 2009г. е подадена от управителя В. П.. Представеното пълномощно от И. като управител за счетоводителя В. Б. да подаде коригираща ГДД за 2008г. от 26.06.2009г. е съставено без представителна власт, тъй като по това време И. не е управител на дружеството. По същият начин следва да се прецени и подадената ГДД за 2008г. от дружеството, подписана от И. като управител, какъвто не е. Подадените справки-декларации за м. 9.2004г., за м. 7 и 8.2005г., подписаният дневник за продажбите за м. 4 и 12.2008г. от И. във качеството на управител, какъвто по това време не е, не могат да обосноват извод за изпълнени изисквания по чл. 19, ал. 1 от ДОПК да са укрити обстоятелства от лицето, на което се възлага отговорността в качеството на управител на дружеството. В РА е възложена отговорност за задължения, възникнали през 2004г., 2005г., 2007, 2008 – 2009г., в който период И. не е управител на дружеството, поради което незаконосъобразно в РА е възложена отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задължения на дружеството, възникнали по време, когато И. не е сред лицата, изброени в чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Не е доказано извършването на описаните в чл. 19, ал. 1 от ДОПК действия от И. по времето, когато е бил управител.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на И. 500лв разноски за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1338/29.06.2015г. по адм. д.№ 174/2014г. на Пловдивския административен съд.

ОСЪЖДА НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП”-П. да заплати на Н. Г. И. 500лв разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.