Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на А. В. П. , И. В. В. ,

И. А. Т., Е. А. Б.-Стайкова , Е. А. С., В. Н. Б., А. Г. Б., Т. Н. Т., Г. Т. К. и М. Т. Т. против решение 4109 от 30.08. 2011г., постановено по адм. д. № 5234 по описа за 2010г. на Административен съд - София град. Релевират оплакване за неговата неправилност и молят за отмяната му и решаване на спора по същество чрез признаване на правотона обезщетение за одържавен недвижим имот.

Отвтеникът по касационната жалба - областен управител на област С. чрез процесуалния си представител оспорва основателността на същата.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна.

С обжалваното решение, адимнистративният съд е отхвърлил жалбата на касационните жалбоподатели против заповед № РД-23-031/27.04.2007г. на заместник областния управител на област С. по преписка № 97-00-1062/1998г., съдържаща отказ да се уважи искането ми за обезщетение по реда на ЗОСОИ чрез жилищни компенсаторни записи за посочения в заповедта недвижим имот. Съдът е приел, че обжалваният адиминстративен акт е законосъобразен, същият съответства на приложимия материален закон и е обоснован. Съдът е споделил като материално законосъобразни мотивите на административния орган за това, че след като жалбоподателите са водили иск по чл. 7 от ЗВСОНИ за процесния недвижим имот, за който се иска обезщетение и този иск е бил уважен с влязло в сила съдебно решение, не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ за тяхното обезщетение на това основание. Според съда, административният орган...