Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на СД „С. Г.-Кемалов и с-ие” – гр. П. чрез процесуалния си представител адв. И. И. срещу решение № 1894/12.08.2013 г., постановено по адм. дело № 1161/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 161004929/17.02.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 297/07.04.2011 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. П. при ЦУ на НАП за определени задължения за ДДС за довнасяне в общ размер от 25 758, 72 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 6 647, 45 лв., както и за допълнително определен корпоративен данък, както следва: за 2007 г. в размер на 3 943, 18 лв. и лихва – 1 430, 07 лв.; за 2008 г. в размер на 3 462, 68 лв. и лихва – 725, 36 лв. и за 2009 г. в размер на 2 824, 63 лв. и лихва – 263, 37 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради неправилно прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът е изложил оплаквания, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства и при допуснати процесуални нарушения. Необосновано според касатора съдът е приел, че от страна на жалбоподателя се декларират факти в определена насока, без да са ангажирани каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията си. Твърди се в касационната жалба, че са представени достатъчно доказателства, целящи оборването на направените в ревизионния акт констатации и изводи от инспекторите, както и че са изтъкнати редица слабости в източниците, използвани от органите по приходите при определянето...