Производството е по ред ана чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. К. П. от София против решение № 10529 от 08.09.2010г. на Върховния административен съд-пето отделение, постановено по адм. дело № 8978/2009г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № Р-ОИ-1 от 05.06.2009г. на Министъра на извънредните ситуации, в частта му, в която му е отказан достъп до обществена информация.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което жалбата да се уважи.

Ответната страна Министър на вътрешните работи писмено оспорва жалбата.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна.

За да постанови обжалваното решение, тричленен състав-пето отделение на ВАС приема обжалваното решение за законосъобразно. Счита, че достъп до обществена информация не се дължи при липса на формулиране на исканата обществена информация в заявлението, а само посочване на формата й-копия на конкретни документи.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

Тричленният състав на ВАС-пето отделение неправилно приема, че когато се иска предоставяне на документ, а не се претендира информация като описание на сведение или знание за някого или нещо, то информацията не се дължи. Законът е дефинирал информацията, която следва да бъде предоставяна по реда на закона - това е всяка информация, свързана с обществения живот в страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Исканата от касатора информация отговаря на законовото определение. Законът е определил изчерпателно и изключенията, които допускат макар и обществена, информацията да не се предоставя. Между тях не е приетото от съда. Дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й. Материалният носител на информацията, в случая, както съдът е приел - съответните документе, не са нещо, което се иска заради своя материален субстрат, а заради информацията, която съдържа. Всяка информация, независимо дали съществува материализирана в самостоятелен, отделен носител, или съществува в няколко различни носителя и за да се предостави следва да се обобщи, ако отговаря на критериите по по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ

и не попада в изключенията на закона, е дължима. Дали ще се предостави копие на оригиналния материален носител или тя ще бъде описателно предоставена на заявителя е въпрос на конкретна преценка на искащия и на задължения субект, още повече, че съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗДОИ

искащият може да посочи предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществената информация.

При това наименованията на исканите копия на документи, съдържат самото описание на търсената информация - договора /договорите/ между министъра на извънредните ситуации и фирма "Контракс" за проектиране, изпълнение и подръжка на Центъра за аерокосмическо наблюдение и изпълнението му /отчитане, разплащане, приемо-предаване и функциониране на центъра/. Като приемат, че не се касае до валидно искане за достъп до обществена информация, а само за предоставяне на копия от документи, административният орган и съдът постановяват необосновани актове, в противоречие с цитираните материалноправни норми.

Отделно от горното, в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, административният орган може да остави заявлението без разглеждане / а не да постанови отказ/ при наличие на следните условия, съгласно чл. 29, ал. 1 и ал. 2 ЗДОИ: да уведоми за това заявителя, който има право да уточни предмета на исканата обществена информация и това да не е изпълнено до 30 дни. В случая не са налице данни за подобно процедиране от административния орган, поради което за него не е възникнало правото да не разгледа заявлението.

По съображенията за неправилността на обжалваното решентие, и отказът на министъра на извънредните ситуации е незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени, като органът овластен с компетентността да издава същите актове, след закриване на МИС, бъде задължен в съответствие с чл. 41, ал. 1 ЗДОИ да предостави достъп до исканата обществена информация като съобрази дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в петчленен състав-II колегия РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 10529 от 08.09.2010г. на Върховния административен съд-пето отделение, постановено по адм. дело № 8978/2009г. ОТМЕНЯ

решение № Р-ОИ-1 от 05.06.2009г. на Министъра на извънредните ситуации, в частта му, в която е отказан достъп до обществена информация

ИЗПРАЩА делото като преписка на Министъра на вътрешните работи за произнасяне по искането за предоставяне на достъп до обществена информация на В. К. П. по т. 1, 2, 3, 4 и 6 на заявление рег.№ 03-28-2/07.05.2009г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Р./п/ С. Ч./п/ Л. М./п/ Е. К.

Л.М.