О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2370

София, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4834 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 262874 от 31.08.2022 г. по в. гр. д. № 4307/2020 г. на Софийски градски съд, след частична отмяна на решението от 17.01.2020 г. по гр. д. № 52246/2018 г. на Софийски районен съд, ответникът Е. А. Д. е осъден да заплати на Н. А. А. още 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди над присъдените от първата инстанция 2000 лв., заедно със законната лихва от 25.07.2016 г. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част, с която искът е бил отхвърлен за разликата над 4000 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв.

Въззивният съд е приел, че ищцата е била полицейски служител. Съгласно сключеното на 26.06.2017 г. по НОХД 2378/2017 г. на СРС споразумение ответникът Е. А. Д. се е признал за виновен в това, че на 25.07.2016 г. около 11, 30 ч. в приемната на МВР, находяща се в [населено място],[жк], [улица], № 361, употребил сила и ударил шамар на Н. А. А. /ищцата/ по лявата буза, хванал я за косата, задърпал я към стената на приемната, където я блъснал и започнал да я удря с юмруци в областта на лицето и тялото, употребил заплаха с думите: „Сега ще видиш кой съм, ще ти еба майката, ще те шибам до припадък, курво, ти не ме познаваш! Ще ти еба майката, децата ти че одат гладни, ще ти еба майката, мръсна курво!“, с цел да я принуди в качеството й на орган на властта да пропусне нещо по служба - да не му състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 6 ЗБДЛ – престъпление по чл. 269, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „пробация“.

Прието е, че на ищцата са причинени вреди в качеството й на полицейски служител, при изпълнение на службата й, свързана с опазване на обществения ред. Обемът на тези вреди се извежда от влязлото в сила споразумение, одобрено от наказателния съд, приравнено на присъда, и от останалите събрани доказателства. Свидетелят В., който работел с ищцата в 6-то РУ на МВР, видял ответника „върху нея на бюрото“. Извикали „Бърза помощ“, а след като тя била прегледана, я закарали до Съдебна медицина. След този случай ищцата променила работното си място, казала, че няма да работи на тази длъжност, не работела на терен. Била травмирана. Свидетелят С., също колега на ищцата, е установил, че тя била уплашена, затворена, не желаела да работи с граждани, ако при нея няма друг колега, тъй като изпитвала страх да изпълнява служебните си задължения. Това била и основната причина да се премести. Освен това случаят се обсъждал и се коментирал широко. Свидетелят Н. бил уведомен за случилото се от самата ищца. След този случай тя изявила желание да бъде преназначена на друга длъжност. Този случай й нанесъл емоционални и психически травми. Свидетелят опитал да я разубеди да остане, но след няколко месеца тя подала заявление за преназначаване, за което като причина посочила случилото се. След случката не била същата, не желаела да изпълнява задълженията си.

Прието е, че е налице противоправно поведение от страна на ответника, което накърнява неимуществено благо – личната неприкосновеност на ищцата.

При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът се е позовал на практиката на ВС и ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД – ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, както и на решения по чл. 290 ГПК. Прието е също, че понятието „вреда“, което не е нормативно определено, следва да се тълкува в широк смисъл, като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност, психическо състояние. Прието е, че неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им, в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди.

Прието е, че претърпените от ищцата физически и психически болки и страдания са свързани с получените вследствие нанасянето на удар с ръка /шамар по лицето/ кръвонасядане и оток на лявата буза в областта на долночелюстния ъгъл, охлузване на лявата предмишница вследствие блъскане към стената на помещението и остра стресова реакция, както и с получените травми вследствие проявеното спрямо нея вербално насилие, чрез използване на цитираните по-горе заплашващи и нецензурни изрази, установени въз основа на представените по делото споразумение по НОХД, гласни доказателства, медицинска документация и неоспореното заключение на изслушаната в първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза. Съдът е приел, че справедливият размер на обезщетенито за неимуществени вреди възлиза на 4 000 лв. При определянето му е отчетен характерът и тежестта на увреждането, продължителността на причинените при инцидента страдания и интензивността им /10- 15 дни за физическите страдания и няколко месеца - за психическите/, обстоятелството, че вследствие проявеното срещу нея физическо и психическо насилие ищцата е имала негативни преживявания, свързани с преживения силен стрес, унижение и срам на работното място, за чието преодоляване е провела психологични консултации и поискала преместване на друго работно място, без работа на терен /заявление за преместване от 31.10.2016 г. /, както и обстоятелството, че описаното деликтно поведение е проявено срещу ищцата - униформен полицай, при изпълнение на служебните й задължения на работното й място в приемната на МВР, находяща се в [населено място],[жк], несъмнено водещо до накърняване на професионалната й репутация.

Касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната му част е подадена от ищцата Н. А. А..

Жалбоподателката счита, че въззивният съд не е отчел особеностите на конкретния случай при определяне на размера на обезщетението. Не било съобразено в пълна степен професионалното качество на пострадалата, отражението на инцидента върху професионалния й авторитет, служба и положение, включително фактът, че вредите са причинени на длъжностно лице при изпълнение на службата му. Не било оценено обстоятелството, че процесният случай е достигнал до неограничен брой хора – всички колеги в районното управление, където ищцата изпълнявала задълженията си, местната общественост в жилищния квартал, който тя е обслужвала в качеството си на квартален полицай години наред. Пренебрегнати от съда били изпитаните чувства на срам и унижение, потиснатост, огорчение, както и провежданите консултации със специалист в продължение на 2 месеца. Не били отчетени в достатъчна степен болките и страданията от телесните увреждания и посттравматичното стресово разстройство. Съдът следвало да достигне до извод, че степента на въздействие на деянието върху ежедневието на пострадалата, както в личен, така и в професионален план, се отличава с интезитет, по-голям от обичайния при подобни случаи, тъй като е повлиял на изпълнението на професионалните й задължения и накърнил честта и достойнството на униформено длъжностно лице. Не били взети предвид релевантните обстоятелства: че ищцата е длъжностно лице от системата на МВР, което като институция отговаря за обществения ред, спокойствие и предотвратяването на размирици; че трябва да има съществени последици за лица от мъжки пол, които решат, че безнаказано може да увреждат жени-полицаи; че ищцата е следвало да ходи на работа в униформа, при което ще си личат нанесените телесни повреди – отоци, синини и кръвонасядания по лицето като кумуникира с голям брой лица – колеги и граждани.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд при определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди да извърши задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства, от значение за точното тълкуване на критериите за прилагане на принципа за справедливостта и да посочи в мотивите онези от тях, които обуславят решаващ извод за значително увеличаване размера на дължимото обезщетение, като посочи механизма на правно-логически разсъждения при заключението, че присъденият от него размер е справедлив;

2. Длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди всички относими обстоятелства по делото, в това число релевирани от страната правонамаляващи възражения – за прекомерност на пълния размер на поисканата сума, за възможно съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като в мотивите си посочи кои обуславящи спорното право факти счита за установени и кои счита за недоказани;

3. Как следва да се определи размерът на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост и съобразяване с посочените в ППВС № 4/23.12.1968 г. критерии.

По тези въпроси въззивното решение влизало в противоречие с решение № 196 от 03.02.2021 г. по гр. д. № 925/2020 г. на ВКС, IV-то г. о. и решение № 92 от 03.05.2022г. по гр. д. № 3119/2021 г. на ВКС, IV-то г. о.

Ответникът в производството Е. А. Д. оспорва жалбата. Твърди, че по образуваното изпълнително дело е изплатил на жалбоподателката изцяло присъдената сума, заедно с разноските, като взел пари на заем. Твърди, че бил на 72 години, социално, материално и финансово слаб, като получава социална пенсия от 396, 95 лв. В писмения си отговор до СРС подробно описал, че се разкайва и дълбоко съжалява за извършеното от него деяние. Счита, че претендираната от жалбоподателката сума от 12 000 лв. е силно завишена.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по граждански иск с цена над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол.

Не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по поставените въпроси, свързани с прилагането на чл. 52 ЗЗД.

В съответствие с практиката на ВС и ВКС - ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК и решения по чл. 290 ГПК въззивният съд е преценил всички обстоятелства по конкретното дело, които имат значение за правилното определяне на справедливия размер на обезщетението за причинените на жалбоподателката неимуществени вреди. Съдът е изхождал както от общата идея, заложена в тази практика - че следва да се намери точната мярка на справедливостта, за да може присъденото обезщетение да е в достатъчен размер, без да го надвишава, така и от фактите по делото. Преценени са характерът на увреждането, начинът на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено; влошаването на здравето на жалбоподателката – претърпените от нея физически и психически болки и страдания и срокът на увреждането; отчетен е отзвукът на инцидента сред нейните колеги и всички други лица, които са могли да узнаят за случилото се; претърпените срам и неудобство, довели до промяна на работното място и необходимостта от провеждане на консултации при психолог. Отчетено е и обстоятелството, че противоправното поведение е било насочено срещу служител на МВР по време и във връзка с осъществяване на неговите служебни задължения. Макар въззивният съд да не е посочил изрично в решението си, от значение за определяне на справедливия паричен размер на обезщетението за неимуществени вреди в случая е и обстоятелството, че още на 22.11.2016 г., много преди завеждане на делото, ответникът Е. Д. се е извинил публично на ищцата Н. А. в писмо, отправено до началника на IV-то РУ на МВР София, приложено към отговора на исковата молба. Неимуществените вреди се обезщетяват с парични средства, но в случай като настоящия обезщетението може да има отчасти и неимуществен характер, тъй като извинението цели да поправи доколкото е възможно последиците от противоправното поведение. Въззивното решение не противоречи на посочената от жалбоподателката практика на ВКС - решение № 196 от 03.02.2021 г. по гр. д. № 925/2020 г. на ВКС, IV-то г. о. и решение № 92 от 03.05.2022г. по гр. д. № 3119/2021 г. на ВКС, IV-то г. о. В тези решения са дадени общи разяснения за действията, които съдът следва да извърши с цел определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди. Тези действия в случая са извършени от въззивния съд. Затова не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези предпоставки в случая не са налице. Налице е богата практика на ВС и ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД и тя не би могла да бъде променена или осъвременена по повод конкретното дело.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 262874 от 31.08.2022 г. по в. гр. д. № 4307/2020 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: