О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 608

гр. София, 28.07.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия А. Б. ч. т.д. № 988 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Кардинал” ЕООД /н/, срещу определение № 108 от 15.02.2023г. по в. ч.т. д. № 495/2022г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено определение № 103 от 26.04.2022г. по т. д. № 98/2021г. на Окръжен съд - Монтана. С потвърденото първоинстанционно определение съдът по несъстоятелност е отказал да допусне до разглеждане от събранието на кредиторите на дружеството предложения от длъжника оздравителен план.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с практиката на ВКС. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. Допустимо ли е при произнасяне по чл. 701, ал. 1 ТЗ съдът да преценява реалността на предложените гаранции, както и да разглежда по същество възможността за осъществяване на предложения оздравителен план?

2. В правомощията на съда или на събранието на кредиторите е преценката за реализируемостта на оздравителния план, съответно реалността и изпълнимостта на дадените в същия гаранции?

3. Относно обхвата на извършваната от съда проверка и преценка в производството по чл. 701 ТЗ и доколко тази проверка е формална или се разпростира и до целесъобразност на предложения план за оздравяване – доколко е реално изпълним и ефективен?

Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите в противоречие с решение № 177 от 20.01.2014г. по т. д. № 1389/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 83 от 27.01.2013г. по т. д. № 940/2012г. на ВКС, I т. о., определение № 945 по т. д.№829/2003г. на ВКС и определение № 522 от 20.10.2016г. по ч. т.д. № 1967/2016г. на ВКС, II т. о.

Не са подадени отговори на подадената частна касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди определението на съда по несъстоятелност, е намерил, че предложеният оздравителен план не съдържа от формална страна визираните в чл. 700, ал. 1, т. 4 и т. 5 ТЗ реквизити, които са систематизирани като гаранции, даващи се на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана и управленските, организационните, правните, финансовите, техническите и други действия за осъществяване на плана. Посочил е, че по отношение на пълното удовлетворяване на публичното задължение на държавата в размер на 309 375, 49 лева в плана се съдържа хипотезата да се учреди правото на строеж върху имот на дружеството в [населено място], като чрез получените средства да се осигурят средства за незабавното погасяване на този дълг, но е изтъкнал, че в плана и уточнението към него липсват каквато и да било конкретизация относно това каква е възможната цена и дали са налице потенциални инвеститори, които имат готовност да сключат договори за учредяването на правото на строеж. Посочил е, че едва с въззивната жалба са представени изявления за инвестиционни намерения от три търговски дружества, но и в трите ясно се сочи, че същите възнамеряват строителство в собствения на длъжника недвижим имот, но едва след приключване на производство по изменение на регулацията, имаща отношение към начина на застрояване на имота, и че биха могли да проведат конкретни преговори чак след влизането в сила на плана за застрояване и ПУП. Поради това въззивният съд е споделил извода на съда по несъстоятелността, че в плана липсват достатъчно ясно изразени гаранции за реализиране на правата на държавата по отношение на публичните вземания, доколкото в него е предвидено незабавно удовлетворяване на държавата след влизането му в сила. Добавил е, че поради липсата на ясно изразени гаранции за удовлетворяване правата на кредиторите /на всички, не само на тези с безспорни вземания/, е безпредметно да се обсъжда дали са представени достатъчно данни за възможната цена на правото на строеж и съпоставянето с дълга.

Въззивният съд е посочил, че длъжникът планира да възобнови основната си дейност – производството на дрехи, и че с получената печалба в размер на 600 000 лева възнамерява да обезпечи плащането на кредиторите с оспорени вземания, но не сочи какъв е начинът на финансиране на тази дейност. Посочил е, че според предвиденото в плана част от средствата ще са от продажбата на описания имот, по отношение на което въззивният съд е препратил към вече изложените от него съображения, както и че алтернативно се предвижда и привличане на заемни средства, но не се посочва от коя финансова институция срещу какво обезпечение и за какъв период от време ще бъдат придобити тези средства. Намерил е, че в оздравителния план се акцентира на по-нататъшното развитие на дейността, но без липсата на всякаква конкретика, а само чрез деклариране на общи и благопожелателни фрази и намерения, без да е ясно как точно длъжникът възнамерява да ги постигне.

В заключение въззивният съд е достигнал до извод, че тъй планът не съдържа елементите на бизнес план с конкретни цифри, параметри и определени действия със съответни срокове, макар и да съдържа разделите на чл. 700 ТЗ, не представлява годен такъв, който да бъде допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Формулираните от частния жалбоподател въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили изхода на делото. Въззивният съд не е преценявал „реалността и изпълнимостта” на дадените в оздравителния план гаранции, а след съобразяване на съдържанието на предложения план е достигнал до извод, че липсват достатъчно ясно изразени гаранции за реализиране на правата на държавата по отношение на публичните вземания, доколкото в плана е предвидено незабавно удовлетворяване на държавата след влизането в сила на плана, както и гаранции за удовлетворяване правата на останалите кредитори. Не е излагал и съображения за реализируемостта на оздравителния план и целесъобразността му, а е приел, че в него се акцентира на по-нататъшното развитие на дейността, но без липсата на всякаква конкретика, а само чрез деклариране на общи и благопожелателни фрази и намерения. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е извършил дължимата преценка дали оздравителният план съдържа изискуемите по чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ гаранции в смисъла, възприет в посочената от частния жалбоподател практика на ВКС - предвидени с оздравителния план действия и сделки, пряко или непряко обезпечаващи удовлетворяването на кредиторите като главна цел на оздравителното производство, в това число и гаранции по отношение на предвидените в оздравителния план конкретни стъпки за кумулиране на средства в удовлетворяване на кредиторите.

По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 108 от 15.02.2023г. по в. ч.т. д. № 495/2022г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: