О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2308

София, 25.07.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 4792 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. Д., Звезда Ф. Д. и И. З. Д. срещу решение № 276 от 21. 07. 2022 г. по в. гр. д. № 43/2022 г. на ОС – Русе в частта потвърждаваща решение № 260557 от 28. 07. 2021 г., по правено с решение № 260638 от 24. 11. 2021 г., поправено с решение № 260647 от 8. 12. 2021 г., и трите постановени по гр. д. № 5147/2018 г. по описа на РС – Русе, в частта, с която е уважен предявеният от Ф. А. Т. и Х. И. Т. против М. А. Д., Звезда Ф. Д. и И. З. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху недвижим имот – дворно място, съставляващо УПИ II-728, в кв. 102 по плана на [населено място], ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 63 кв. по нотариален акт и скица. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решения не основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, отмяната му и отхвърляне на предявените срещу касаторите искове по чл. 108 ЗС.

С писмен отговор, подаден от Ф. А. Т. и Х. И. Т., чрез адв. А. Й., е изразено становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната част, за правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да достигне до извод за основателност на предявения от Ф. А. Т. и Х. И. Т. против М. А. Д., Звезда Ф. Д. и И. З. Д. иск по чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел за установено, че ищците Ф. А. Т. и Х. И. Т. са собственици на УПИ II-728, в кв. 102 по плана на [населено място], ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 63 кв., на основание договор за покупко-продажба, сключен с А. А. Т., с н. а. № 96/17. 08. 2016 г.

Прехвърлителят А. А. Т. е бил собственик на дворното място и къщата на основание придобивна давност. Към сключване на сделката се е легитимирал като собственик с н. а. № 21/5. 08. 1998 г., издаден по обстоятелствена проверка. Същият си е запазил правото на ползване върху продадения имот до края на живота си.

За неоснователно е прието възражението на ответниците за нищожност на договора за покупко-продажба на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД – поради сключването му не в предвидената от закона форма, предвид нищожността на нотариалното удостоверяване на основание чл. 576, вр. чл. 579, ал. 2 – прилагане на разпоредбата на чл. 189 ГПК, въпреки прехвърлителят А. А. Т. да не е бил неграмотен или недъгав. Приел е, че „недъгавост“ по смисъла на цитираната разпоредба означава всяка хипотеза, при която, по една или друга причина, едно лице физически не е в състояние да положи подпис. Правомощие на нотариуса, който има пряко впечатление от състоянието на лицето към сключване на сделката, е да прецени дали се налага полагането на заместващ подписа отпечатък. В случая се касае за лице в напреднала възраст (над 92 г.), със силен тремор, която хипотеза допуска приложение на разпоредбата на чл. 579, ал. 2, вр. чл. 189 ГПК. А и полагане на отпечатък от десен палец дава по-голяма сигурност за автентичността на волеизявлението на съответното лице.

Съдът не е разгледал, като преклудирани (направени в последното, пето по ред, открито съдебно заседание) възраженията за нищожност на договора за покупко-продажба на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 5 ЗЗД – поради сключването му при липса на съгласие и поради привидност в хипотезата на абсолютна симулация.

За неоснователно е прието направеното от ответниците М. А. Д. и Звезда Ф. Д. възражение за придобиване по давност на дворното място и къщата още към 2010 г., чрез упражнявано от 2000 г. до 2010 г. (снабдяването на М. А. с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 71/2010 т.) владение. В тази връзка съдът е приел, че в процесния имот (къща и дворно място) се е родил А. А. Т. и е живял там от раждането си до смъртта си, настъпила след подаване на въззивната жалба (на 11. 12. 2021 г.). Никой от синовете му (нито ищецът Ф. А. Т., нито ответникът М. А. Д.), нито сестра му (при снабдяването на А. А. Т. с констативен нотариален акт за собственост същата е представила декларация от 3. 08. 1998 г., с която е заявила, че няма никакви претенции към процесния имот, както и че брат й е изплатил наследствения й дял), нито трети лица (включително и ищеца Х. И. Т. – негов племенник, син на сестра му) не е владял имота, не е оспорвал собствеността на А. Т. или смущавал владението му, нито е заявявал собственически претенции или обективирал намерение за своене.. След като се оженил през 1981 г. М. А. Д. отишъл да живее в друго село, през 1989 г. се установил в Турция и посещавал имота всяка година, когато имал възможност. Помагал на баща си, извършвал ремонтни дейности и някои подобрения, но не е имал намерение за своене и не е стопанисвал имота като негов собственик. Приел е, че дори към 2010 г. е считал баща си за собственик – отишъл е с баща си при адвокат, за да обсъждат възможност да придобие имота. Тези изводи са направени въз основа на показанията на свидетелите на ищците - А. Келеш, Ю. Яваш и М., както и въз основа показанията на свидетелите на ответниците – П. А. и О. Д..

За неоснователно е прието и направеното от ответниците, при условията на евентуалност, възражение за придобиване, от ответника М. А. Д., на идеална част от имота по наследство от майка му Х. Х. Т.. Двамата съпрузи не са придобили собствеността върху имота по давност, тъй като Х. Х. Т. е починала на 5. 02. 1997 г. и приживе не се е позовала на давността. На придобивна давност се е позовал само ищецът А. Т. и то след смъртта на съпругата си – при снабдяването с констативния нотариален акт по обстоятелствена на 5. 08. 1998 г.

Прието е, че след като М. А. Д. и Звезда Ф. Д. не са били собственици на процесния имот, то и договорът за покупко-продажба, сключен с н. а. № 121/2. 09. 2016 г., с който прехвърлят на И. З. Д. собствеността върху имота, не е породил вещноправно действие.

При тези данни настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение по следния въпрос, конкретизиран от настоящата инстанция, съгласно указанията по приложението на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: възможно ли е да бъде придобито право на собственост върху недвижим имот на основание чл. 79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен спор за собственост. Въпросът е разрешен в противоречие с ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на правилността му.

По отношение на въпросите, свързани с приложението на чл. 26, ал. 2, пр. 3, вр. чл. 576, вр. чл. 579, ал. 2 и чл. 189 ГПК, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. По същите има формирана непротиворечива практика на ВКС, поради което обсъждането им не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В едната си част („приравнени ли са понятията „недъгавост“ и „старост“) въпросите са фактически, а не правни и на същите не може да се даде принципен еднозначен отговор.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото изводите на въззивният съд напълно съответстват на формираната по въпросите практика на ВКС, включително и на цитираната от жалбоподателите – решение № 60143 от 7. 12. 2021 г. по гр. д. № 995/2021 г. на ВКС, 2 г. о. и решение № 313 от 22. 06. 2011 г. по гр. д. № 1409/2010 г. на ВКС. В първото решение е прието, че разпоредбата на чл. 189 ГПК е приложима, когато лицето страда от заболяване, непозволяващо полагане на подпис, а във второто е прието, че недъгавостта включва всякакъв вид заболявания, които имат за последица трайно увреждане на здравето, пораждащо невъзможност да се положи подпис.

Не е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

В останалата си част изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа оплаквания за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за неупражнявано владение върху спорния имот от ответника М. Д., поради противоречие с разпоредбите на чл. 68, 69 и 79 ЗС на извода на въззивния съд за неосъществявано владение върху имота и непридобиването му по давност от ответника, за необсъждане на всички събрани по делото доказателства. Тези оплаквания представляват касационни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК – необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснато съществено процесуално нарушение, обсъждането на каквито във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо. Преценка на правилността на въззивното решение би могла да се направи само с решението по чл. 290 ГПК, ако обжалваният акт бъде допуснат до касационен контрол. Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. К. съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 276 от 21. 07. 2022 г. по в. гр. д. № 43/2022 г. на ОС – Русе в частта потвърждаваща решение № 260557 от 28. 07. 2021 г., поправено с решение № 260638 от 24. 11. 2021 г., поправено с решение № 260647 от 8. 12. 2021 г., и трите постановени по гр. д. № 5147/2018 г. по описа на РС – Русе, в частта, с която е уважен предявеният от Ф. А. Т. и Х. И. Т. против М. А. Д., Звезда Ф. Д. и И. З. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху недвижим имот – дворно място, съставляващо УПИ II-728, в кв. 102 по плана на [населено място], ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 63 кв. м.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателите М. А. Д., Звезда Ф. Д. и И. З. Д. в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса в размер общо на 150 лв. по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. като ги предупреждава, че при неизпълнение в срок на това указание, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство-прекратено.

След изтичане на срока за изпълнение на горните указания делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: