О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
[населено място], 25.07.2023г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№ 984 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. В. В. от [населено място] срещу определение № 2057/16.02.2023г. по в. ч.гр. д. № 888/2022г. на Софийски градски съд, ЧЖ-VI-Д. С него е потвърдено определение №23877/15.09.2022г. по гр. д. №953/2022г. на Софийски районен съд, 42 състав, в обжалваната част, с която е върната подадената от нея искова молба и производството по делото е прекратено. Частната касационна жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че производството по делото е преждевременно прекратено, тъй като липсва влязъл в сила акт по искането за освобождаване от държавна такса. Счита, че едва след този момент съдът следва да определи нов срок за внасяне на таксата и едва при неизпълнение на указанието в срок – да прекрати производството. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частната касационна жалбоподателка поставя следните въпроси: 1/ Дължи ли страната внасяне на държавната такса по време на висящо производство по реда на чл. 83, ал. 2 от 1 ГПК и преди приключването му с влязъл в сила съдебен акт, т. е. преди да е окончателно решено дали са налице предпоставките за освобождаване от задължение за внасяне на таксата?; 2/ Пропускането на първоначално определения от съда срок за внасяне на дължимата държавна такса при висящо и неприключило производство по чл. 83, ал. 2 от ГПК с влязъл с сила акт...