О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2289

гр.София, 24.07.2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВАЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№ 2548/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. Ц. А., чрез адв.З. Ч., срещу определение № 177/10.03.2023г., постановено по в. ч.гр. д.№ 223/23г. от състав на Окръжен съд Смолян, с което е потвърдено определението на РС Девин от 04.04.2023г. по гр. д.№ 339/2023г. за прекратяване на исковото производство на основание чл. 126, ал. 1 ГПК и за изпращане на делото по подсъдност на РС Асеновград.

Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Твърди, че определящ подсъдността на спора по делото е настоящият адрес на роденото от брака между страните дете ( който е в [населено място]) и тази специална подсъдност изключва общата по чл. 105 ГПК, поради което компетентен да разгледа предявения иск за развод и съединените с него претенции по чл. 127 СК е именно съдът в [населено място].

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивният съд е определил подсъдността на спора като абсолютна процесуална пречка по чл. 126, ал. 1 ГПК и е изключил приложението на специалната разпоредба на чл. 127, ал. 2 СК, в отклонение от цитираната практика на ВКС. Позовава се и на допълнителния селективен критерии по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Насрещната страна по жалбата – ответникът Е. В. А., я оспорва чрез адв. П. Г..

Частната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното:

Производство пред РС Девин е образувано по подадена от Н. А. срещу Е. А. на 20.10.2022г. в 12, 03 ч. искова молба, с която са предявени брачен иск за развод и искове по чл. 127 СК за упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на роденото от брака дете З., както и иск по чл. 149 СК и по чл. 53 СК.

С отговора по чл. 133 ГПК ответницата е възразила срещу допустимостта на производството, като е заявила, че има тъждествено по –рано заведено дело пред РС Асеновград, образувано по подадена от нея в 9, 31ч. на 20.10.2022г. искова молба. Извън възражението за недопустимост поради отвод за висящ спор, е направила и такова за неподсъдност на спора пред РС Девин, което е аргументирала с обстоятелството, че и нейният и на детето З. постоянен и настоящ адрес е в [населено място], [община].

Установено е, че предмет на делото пред РС Асеновград са искове по чл. 127, ал. 2 СК.

Безспорно е между страните и е установено по делото, че ответницата и детето З. имат постоянен и настоящ адрес на територията на [община], а детето З. има обичайно местопребиваване в [населено място] от раждането си и към 20.10.2022г.

За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството пред РС Девин е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС Асеновград, въззивният съд е приел, че е налице основанието на чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване на второто по ред дело – това пред РС Девин, и същото следва да бъде изпратено по подсъдност на РС Асеновград.

Предвид изложеното, касационният съд приема, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради грубо нарушение на процесуалния закон.

Отводът за висящ процес е основателен, когато е налице пълен субективен и обективен идентитет между делата. В случая такъв не е налице, тъй като пред РС Девин са предявени иск за развод, иск по чл. 149 СК и иск по чл. 53 СК, които не са предмет на спора пред РС Асеновград. Или основанието на чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване на второто по ред заведено дело – това пред РС Девин, не е налице.

Потвърждавайки първоинстанционното определение, без да изложи относими към своевременно направеното от ответницата възражение за местна подсъдност мотиви, въззивният съд, отново в грубо нарушение на процесуалния закон и явно неправилно, е приел за основание за препращане на делото по подсъдност на РС Асеновград абсолютната процесуална пречка за упражняване правото на иск по чл. 126, ал. 1 ГПК. Ако делото подлежи на прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, то не може, след като бъде прекратено на това основание, да бъде препратено по подсъдност, доколкото проверката на подсъдността предполага делото да е висящо пред съда, който я прави и да се обезпечи приложението на императивната разпоредба на чл. 118, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.

Основанието за препращане на делото на РС Асеновград е основателността на отвода за местна подсъдност, направен в срока за отговор от ответницата. Тя е ответник по предявения пред РС Девин иск за развод, а съгласно чл. 322, ал. 2 ГПК с него задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата. Последните в случая следват подсъдността на главния иск, който е този за развод, а по него местната подсъдност се определя по правилото на чл. 105 ГПК – компетентен е съдът, в района на който е постоянният адрес на ответника. Няма спор по делото, че постоянният адрес на ответницата Е. А. е в [община], поради което компетентен да разгледа спора, предмет на заведеното от Н. А. дело, е РС Асеновград. Исковите претенции на Е. А., с които тя е сезирала РС А., следва да бъдат съединени по реда на чл. 213 ГПК от РС Асеновград за общо разглеждане по препратеното му от РС Девин дело.

Изпращането по подсъдност на делото на РС Асеновград не е в противоречие със сочената от касатора съдебна практика. Тя е неотносима към исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, когато те са задължително съединени с брачен иск ( чл. 322, ал. 2 ГПК) и липсва международен елемент, който да изключи компетентността на българския съд за тях.

Изложеното налага отмяна на обжалваното въззивно определение в частта, с която производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК и потвърждаването му в частта, с която делото е изпратено по подсъдност на РС Асеновград.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 177/10.03.2023г., постановено по в. ч.гр. д.№ 223/23г. от състав на Окръжен съд Смолян.

ОТМЕНЯ определение № 177/10.03.2023г., постановено по в. ч.гр. д.№ 223/23г. от състав на Окръжен съд Смолян и потвърденото с него определение №90/04.04.2023г. по гр. д.№ 339/22г. на РС Девин в частта, с която е постановено прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 ГПК на производството по гр. д.№ 339/22г. по описа на РС Девин.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 177/10.03.2023г., постановено по в. ч.гр. д.№ 223/23г. от състав на Окръжен съд Смолян в частта, с която, като е потвърденото определение № 90/04.04.2023г. по гр. д.№ 339/22г. на РС Девин, е изпратено по подсъдност на РС Асеновград прекратено пред РС Девин дело с № 339 по описа на 2022 година.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: