Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на „МЕДИКО ФАРМ К и К” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Република” № 77, подадена чрез процесуалния му представител адв.. Н., против решение № 387/09.07.2013 г. на Административен съд – гр. В. Т. /АСВТ/, постановено по адм. д. № 1048/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 12/1200388/31.05.2012 г., потвърден в обжалваната част с решение № 523/19.09.2012 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – В. Т. при ЦУ на НАП /сега Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика/.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е обсъдил и преценил всички доказателства в тяхната съвкупност, естеството на дейността на дружеството и съдебно-счетоводната експертиза. Акцентира върху констатациите на вещото лице основно по отношение на двама от доставчиците. В чл. 71 от ЗДДС в сила от 2007 г. е предвидено едно единствено условие за признаване на правото на данъчен кредит и това е наличието на фактура. В този смисъл е и практиката на СЕС, с която съдът не се е съобразил. Претендира се отмяна на решението, включително и в частта му за разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Т. при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. Г. по съображения, изложени в писмен отговор и заявява претенция...