Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс. (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Е”ООД против Решение № 422/26.09.09г. по адм. д. 508/09г. по описа на Административен съд – В. Т., с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 800803/14.04.09г., издаден от старши инспектор по приходите в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – гр. В. Т., потвърден с Решение № 246/17.06.09г. на Директор на Дирекция "О”ООД против РА № 800803/14.04.09г. на ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 246/17.06.09г. на Д”ОУИ”, с който за данъчен период 01.06.08г. – 30.06.08г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 44086, 80лв. по фактура № 7000000005/30.05.08г., издадена от О. Г. О.. Решаващият съдебен състав е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Съдът е приел, че данъчните органи законосъобразно са отказали да признаят право на данъчен кредит на касатора по спорната данъчна фактура, издадена от О. Г. О., защото тази данъчна фактура е издадена без правно основание в данъчен период 01.05.08г. – 31.05.08г. и данъкът по нея е начислен без основание, поради което на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за получателят по доставката не е възникнало право на данъчен кредит.

Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е много подробна, но практически не съдържа принципни оплаквания против решението на административния съд, а възпроизвежда част от фактическите и правни доводи, изложени в жалбата срещу РА при първоинстанционното разглеждане на спора, на които административният съд е отговорил много подробно.

Касационната инстанция намира, че в съответствие с материалноправните норми решаващият съд е извършил преценка на правните последици на установените от него факти....