Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. Т., в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ "ММ-Скорпион-91" срещу решение № 39 от 8.09.2011 г. по адм. дело № 361 по описа за 2011 г. на административния съд – Русе. С него е отхвърлена жалбата на търговеца срещу решение № АЗ-М 47/0092 от 18.07.2011 г. на началника на митница Русе.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението.

Ответната страна по касационната жалба – началникът на митница Русе не ангажира становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд – Русе е бил сезиран с жалба срещу решение № АЗ-М 47/0092 от 18.07.2011 г. на началника на митница Русе. С него, на основание чл. 90ж, ал. 1, т. 7 от ЗАДС, е прекратено издаденото на ЕТ "ММ-Скорпион-91" разрешение за продажба в обект за тютюневи изделия под № BG00-4000Q01343 от 26.05.2010 г. В хода на административното производство по издаване на оспорения акт е установено, че на 18.11.2010 г. служители на ОДП-Силистра са извършили проверка в търговски обект, стопанисван от едноличния търговец, като са установили наличие на цигари без бандерол. За това е съставен акт за установяване на административно нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от ЗАДС под № 200 от 29.06.2011 г.

Административният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в изпълнение на материалноправните норми. Съгласно чл. 90ж, ал. 1, т. 7 от ЗАДС издадено разрешение се отнема, когато лицето държи в търговско помещение, продава, предлага в обекта тютюневи изделия без бандерол или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност. Според съда по делото категорично е доказан фактът на държане от търговеца в обекта, който стопанисва, на тютюневи изделия без бандерол. Това се установява от съставения протокол за оглед на местопроизшествие от 18.11.2010 г., съставен от служители при ОД на МВР – Силистра и съставения акт за административно нарушене от старши инспектор в отдел МРР при митница - Русе.

Основното възражение в първоинстанционното производство, както и в касационната жалба е, че актът за установяване на административно нарушение, в случая на чл. 123, ал. 2 от ЗАДС, не се явява достатъчно основание за издаване на оспорения акт. Според съда, това възражение е неоснователно, като това становище се споделя от настоящия съдебен състав. По делото не е бил спорен факта, че по повод нарушението, което се квалифицира като административно нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС, не е издадено наказателно постановление. Според разпоредбата, на която се позовава административния орган, в приложимата редакция (ДВ, бр. 94/2010 г.), която е и действаща към момента на осъществяване на деянието, на юридическо лице или едноличния търговец, което държи на склад или в търговско помещение, или в превозно средство, предлага, продава или превозва акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок за валидност, органът по чл. 90г, ал. 1 прекратява издаденото разрешение. Законодателят е определил като правнорелевантни факти за прекратяване на разрешението за търговия с тютюневи изделия тези по осъществяване на определено действие, като "държане, предлагане, продаване и превозване" по повод на конкретни стоки, а именно тези, които се облагат с акциз, в резултат на което поведение се явява нарушен режимът за търговия с тях. За установяването на тези факти се явява необходимо съставянето на акт за нарушение, като същият се явява задължително необходим в производството по издаване на наказателно постановление, с оглед ангажиране на административно-наказателната отговорност на извършителя на деянието. В обсъжданото административно производство не се изисква издаването на такъв акт, наказателно постановление, понеже с последния се санкционира нарушителя, т. е. той има за последица налагане на административно наказание. В административното производство, което се обсъжда достатъчно се явява само фактическото констатиране на нарушението, понеже това нарушение има за последица прекратяване на разрешението за търговия. Съдът споделя изцяло правилните изводи на съда за характера на административнонаказателното производство по реда на ЗАНН и относно разликата между него и това по реда на чл. 90ж от ЗАДС. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора съдебни разноски не се дължат.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 39 от 8.09.2011 г. по адм. дело № 361 по описа за 2011 г. на административния съд – Русе.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.в секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Ш./п/ М. З. З.Ш.